COVID-19 кара американците да оглупяват: изследвания показват, че тревогите около коронавируса карат хората да правят грешен избор, да се представят лошо при прости когнитивни тестове и да имат изкривена представа за рисковете.
Ново изследване сред американците е установило, че тези, които се притесняват от пандемията от COVID-19, по-бавно обработват информацията, по-зле задържат информация и с по-голяма вероятност надценяват отрицателните шансове в сравнение с техните по-малко тревожни колеги.
Според Mail Online в хода на изследване, проведено от университета Макгил и неврологичния институт в Монреал, от април до юни 2020 г. 1500 американци са били интервюирани онлайн. Авторите на изследването стигнали до заключението, че хората, които са по-притеснени от коронавируса и последствията от него, се представят по-зле при тестове за обработка на информация и имат изкривено разбиране за нивата на риск.
Въпреки притесненията изследователите установили, че хората, интервюирани през юни 2020 г. - по времето, когато правителствата наложиха строги ограничения и новинарското отразяване на пандемията беше постоянно - се представили по-зле от групите отпреди пандемията и показали „по-ниска скорост на обработка, по-ниска точност на превключване на задачи и бяха по-чувствителни към риска".
„Измерените тук базови когнитивни способности имат решаващо значение за здравословния ежедневен живот и вземането на решения - казва авторът на изследването Кевин да Силва Кастанейра от университета Макгил. – Наблюдаваните тук нарушения, свързани с тревога, предполагат, че във времена на силен стрес, например глобална пандемия, нашата способността да мислим, планираме и оценяваме рисковете се променя. Разбирането на тези изменения е от решаващо значение, защото управлението на стреса често зависи от тези способности.“
Проучването е публикувано в списанието с отворен достъп PLOS ONE. Участниците били помолени да оценят нивото си на тревожност и да преминат тест за обработка на информация, в който трябвало да съпоставят двойки числа и символи според фиксирано правило.
За да измерят предпочитанията за риск, изследователите използвали класическа задача за икономически избор, при която участниците трябвало да направят серия от хипотетични избори между определени варианти, например спечелване на 75 долара, и „рисков“ вариант, като например 25% шанс за печалба от 0 долара и 75% шанс да се спечелят 100 долара.
„Лицата, съобщаващи за повишена тревога, свързана с пандемията, се оказаха по-чувствителни към описаното ниво на риск - казват авторите. - Както и в случая с аналиа на изпълнението на когнитивни задачи, тази взаимовръзка между чувствителността към вероятностите за изход и индивидуалната тревожност се съхранява след отчитане на демографските променливи и предполагаемия риск от заразяване с COVID-19.“
„Но ние не успяхме да намерим никакви доказателства, че по-голямата тревожност е свързана с неприемането на риска или загубата. Вместо това открихме, че пандемичната тревожност предопределя склонността на хората да изкривяват описаните нива на риск: подценяват възможните вероятности и надценяват слабо вероятните възможности, независимо от тяхната валентност“, допълват учените.
Авторите смятат, че по-тревожните респонденти може да са по-чувствителни към риска, тъй като те с по-голяма вероятност ще търсят информация, което ще доведе до по-голямо въздействие на средствата за масова информация, които често обсъждат риска.
Данните, събрани по време на пандемията, били сравнявани с резултатите от същите тестове, проведени от различни хора преди пандемията.
С развитието на пандемията участниците в третата вълна - около юни 2020 г. – демонстрирали по-ниска скорост на обработка на информация, по-малка способност за поддържане на целите и били по-чувствителни към риска, отколкото участниците в първата вълна, смятат изследователите от университета Макгил.
Според изследванията постоянното нарушаване на изпълнението на задачите може да отразява ефектите от продължително (т.е. хронично) излагане на стрес или променящи се източници на тревожност, смятат учените.
Авторите на изследването отбелязват, че в предишни доклади се казва, че тревожността влошава изпълнителното функциониране и изтласква когнитивните ресурси, но също така може временно да ги подобри.
„Влиянието на стреса и тревожността върху когнитивните функции са добре известни, но обикновено се изучават в лабораторни условия - казва д-р Мадлен Шарп, изследовател и невролог в монреалския неврологичен институт. - Тук успяхме да разширим тези резултати, като изследвахме влиянието на реалните стресови фактори в голяма извадка. Важна насока в бъдеще ще бъде проучването на това, защо някои хора са по-чувствителни към стрес от други, и определяне на стратегии за оцеляване, които ще помагат за защита от последствията на стреса.“
