Преди 35 века се е състояла първата битка в историята на човечеството, за която са се съхранили разказите на очевидец. Името на района – Мегидо – е останало в паметта и е оказало влияние върху образите на световна катастрофа в свещените текстове на няколко религии, включително християнството и исляма.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
„Самият цар поведе армията си, могъщ начело, като огнен език, цар, работещ с меча си. Той се придвижи напред, несравним с никого, убивайки варварите, отвеждайки техните принцове в плен живи, колесниците им, обсипани със злато, заедно с конете“, не пести цветове за видяното с очите си писарят Танини, сподвижник на фараон Тутмос III.
В книгата Откровение са открити проклятия от древни плочки
Според преобладаващата версия на древноегипетската хронология на 16 април 1457 г. пр.н.е. – преди 3480 години – войската от бреговете на Нил (с Танини в обоза) атакува сирийците и ханаанците, водени от царя на град Кадеш. Щурмът е толкова бърз, а поради военната хитрост – неочакван, че враговете на фараона се втурват да търсят спасение извън стените на Мегидо. С течение на времето на потомците започва да им се струва, че самото му име звучи зловещо: изразът Ар Мегидо – „планината Мегидо“ – се превръща в един от символите на края на света: Армагедон.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Колесницата на времето
Археолозите са прекарали много време, за да намерят тази планина, но без резултат. Днес руините на древноизточния град Мегидо се намират на върха не на стръмен, а на хълм с височина около 60 м. Повече от 100 години разкопки са разкрили в него 26 археологически пласта. Поради тяхното изобилие хълмът Мегидо е признат за ръкотворен: укрепването му на фона на релефа се обяснява с вековното присъствие на хора, които не са напуснали това място дори по време на катаклизми с надеждата на всяка цена да държат под контрол търговския път от Египет до друг център на ранната цивилизация – Месопотамия.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Тутмос III EditorfromMars / CC BY-SA 4.0
Тутмос III, който иска да увеличи мощта на Египет, не желае с никого да споделя властта над стратегическия кръстопът. Царят на Кадеш и неговите съюзници, сред които е владетелят на Мегидо, са заплашени с отмъщение от фараона за нарушаване на клетвата за вярност, дадена на неговите предшественици, владетелите на XVIII династия. Наказателната операция срещу метежниците се превръща в многогодишна война: владетелят извършва 14 кампании в Азия, съобщенията за които, записани от Танини, са изсечени по стените на храма на бог Амон Ра. В крайна сметка египтяните утвърждават властта си, а Палестина (част от която е Мегидо) става част от тяхната империя, макар и като автономия. Да се постигне повече – да се установи пряк контрол – е възпрепятствано от планината Кармел, преминаването през която едва не проваля плановете на Тутмос на 16 април 1457 г. пр.н.е.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Пепелта проговори: AI разчете овъглен папирус за наследниците на Александър Македонски
Първият военен съвет, записан в историческите извори – в навечерието на пробива на Тутмос през прохода – предшества гигантската битка под Мегидо. Според Танини съветниците на фараона му предложили заобиколен път, опасявайки се от засади и от това, че теренът ще изиграе лоша шега на численото превъзходство на египетските войски. Но фараонът предпочел приключенския залог на изненадата. Тесните проходи между стръмнините можело да се превърнат в общ гроб за неговите воини, но въпреки това царят пренебрегва опасността: той самият води прехода, понякога достатъчно широк само за един човек, „посочвайки пътя със собствените си стъпки“ на онези, които го следват. Поне така разказва Танини.
Когато египтяните нахлуват в долината на Мегидо, се оказва, че врагът е неподготвен. Изненадани, сирийците и ханаанците приемат битката, но не могат да разчитат на успех. За щастие на победените войските на фараона се увличат с грабеж на изоставения лагер и позволяват на част от врага да се скрие зад стените на Мегидо. Сред тях е и царят на Кадеш: той се изкачва на крепостната стена, вкопчил се в набързо навитите си дрехи като последно спасение, и едва избягва плен.
Фараонът проклина
Достатъчна ли е една кървава битка и пълно поражение в нея, за да се мисли за края на света? За това, че светът на битките на Древния изток се отличава с особена ожесточеност, свидетелстват оръжията, използвани от техните участници. Боевете се изливат в ръкопашен бой; захвърляйки щитовете, противниците се хващат един друг за косите и удрят с ками: често в слънчевия сплит, стомаха или гърлото. Насилието не спира и над телата на победените врагове: те са осакатявани с надеждата да потвърдят военните „подвизи“.
Руини на върха на Тел Мегидо Joe Freeman / CC BY-SA 2.5
Колкото и да е изненадващо, боздуганът бил смятан за по-хуманно оръжие. Той можел да се използва за зашеметяване на врага, с надеждата да се съхрани животът му. Към боздугана се отнасяли с трепет: той бил смятан за свещен, защото не се използвал в селскостопанската работа. Същото съпътствало всичко в древния свят, без да се изключва и войната. След като изтребват врага и обсаждат Мегидо, още седем месеца египтяните чакат капитулацията на града, без през това време да губят време напразно. Те засяват околната долина и използвайки бойни сърпове – хопеши – успяват да я ожънат.
Стените на Йерихон може да са невероятно завладяваща библейска измислица
Царят на Кадеш, наблюдаващ от стените на Мегидо, успява да се възползва от момента и да избяга, преди египтяните да превземат града. Но ужасът, посят в сърцата на хората от клането, не отслабва. Военните провали в Древния изток се обясняват с намесата на боговете и не на последно място – с техния гняв. С течение на времето Мегидо – стратегически аванпост по пътя на керваните – придобива печална слава: според археолозите той преминава от ръце на ръце – очевидно по волята на боговете – 12 пъти.
Най-лошото предстои
В библейския период лошата репутация е подсилена от смъртта на юдейския цар Йосия (609 г. пр.н.е.) в битка с египтяните. Фараонът Нехо II се интересува не от властта над Мегидо, а от възможността да участва в голяма война на страната на своя съюзник царя на Асирия срещу Вавилон. Йосия, който иска да предотврати това, блокира пътя през долината близо до града, но буквално е изтласкан от пътя на Нехо: на бойното поле са свалени купища тела на юдейски войници, включително предвождащият ги цар.
В античната епоха стратегическите предимства на Мегидо са оценени от древните римляни. В плодородната долина те разполагат своя Шести железен легион, поставен да поддържа контрол над Палестина. Този път не е необходима никаква битка. Разположението на римските войски на място, известно с кръвопролития, само по себе си задвижва религиозното въображение. Кумранските ръкописи на есеите (I век сл.Хр.) споменават Армагедон. Отрежда му се мястото на последната битка между силите на Светлината и Мрака.
Изгубен фрагмент от Кумранските ръкописи 60 години висял в рамка на стена
Хората на Гог и Магог са оградени от силите на Александър, XV век Jean Wauquelin / Public Domain
Предчувствието, че нещо важно ще се случи един ден точно пред стените на Мегидо, е споделено и от първите християни. В Апокалипсиса („Откровението“) на св. Йоан Богослов това място (във версията „Армагедон“) се споменава във връзка с развръзката на човешката история. Но заедно с Армагедон в Апокалипсиса влиза и друга битка – мистериозната битка на силите на Светлината срещу ордите на народите на Гог и Магог, която посява объркване в умовете на читателите. Тя и досега не е ясна: вярващите спорят трябва ли да бъдат отъждествявани тези събития, или, напротив, между тях лежат цели векове.
