Все още не е напълно ясно как работи човешката памет. Ясно е, че тя е изключително избирателна, но кои събития остават в нея по-дълго от други?
Защо например дори не можем да си спомним имената на главните герои от филма, гледан миналия уикенд, но сме готови да опишем подробно пътуването с влак, което сме направили преди десет години?
ОЩЕ: Откриха нов механизъм за формиране на спомените
Как става така, че двама свидетели на едно и също събитие си спомнят напълно различни подробности? Интересно е също, че някои моменти, които бихме искали бързо да забравим, се съхраняват в главата ни като изтеглен видеоклип, а след това той се „включва“ сам в най-неочаквани моменти.
Учени от Института за напреднали науки и технологии Бекман са установили, че има ситуации, в които паметта ни наистина прилича на фотолента. Помним най-добре събитията, настъпили непосредствено след силен стрес. Ето защо например жените отлично помнят моментите на раждане, участниците в пътни инциденти помнят подробностите на тези инциденти, а някой, който е бил изоставен от любим човек, ще запомни последния труден разговор в мозъка си с най-малки подробности.
Парадокс: колкото повече време минава, толкова по-ясни ще бъдат тези спомени.
За да направят такива изводи, невролозите са работили около 15 години. Изучаването на травматичните спомени е много по-трудно от всички останали – мозъкът все още е склонен автоматично да блокира или редактира негативните преживявания, изкривявайки някои детайли и моменти. След това обаче те многократно се „превъртат“ в съзнанието против волята на човека.
Учените са провели експеримент, в който участвали две групи доброволци и им били показани поредица от изображения, имитиращи верига от спомени. Половината от снимките бяха негативни, другата половина бяха емоционално неутрални. Участниците трябвало да си представят нещо от картината, което им се случва, като например битка или ухапване от змия.
ОЩЕ: Очакванията влияят на последните спомени
Когато емоциите са били негативни, хората се справяли по-добре – те били в състояние да опишат в детайли не само самата хипотетична ситуация, но и първите моменти след нея. Може би така мозъкът активира вниманието и бдителността, за да не се повтаря случилото се. С неутралните спомени такова нещо не се случило. Така учените формулирали още един извод: паметта ни „се движи“ от негативни реакции към неутрални.
Изследователите са уверени, че това откритие ще помогне при лечението на посттравматично стресово разстройство. Теоретично вече е възможно да се проследят тревожните спомени, а след това да се заменят с неутрални или дори положителни.
