Изтичането на времето се усеща, възприема и преживява, но – за разлика от осезанието, зрението, слуха и обонянието – за времето няма отделни сензорни рецептори. Този факт отдавна измъчва невробиолозите с възможността усещането за време да бъде „комбинирано“ с някои известни сензорни модалности.
ОЩЕ: След десетилетия търсене физиците откриха "отражения на времето"
Ново изследване на Международната школа за перспективни изследвания (Италия) хвърля светлина върху сложното взаимодействие между усещането за осезание и усещането за време, разкривайки двойната функционалност на соматосензорната кора на главния мозък. Изводите са публикувани в списание Nature Communications.
Когато мозъкът обработва сигнали за осезание, невроните в соматосензорната кора ясно представят подробните характеристики на стимулите. Тя много добре „разбира“ дали докосването е било кратко, или дълго. По такъв начин за нея е по-лесно да се настрои към възприемането на времето като цяло.
Използвайки оптогенетика, излагайки мозъчната кора на плъхове на светлина, учените са установили връзка между две привидно различни усещания – "какво" и "колко дълго".
„Невронните механизми, лежащи в основата на възприемането на продължителността на сетивните събития, все още не са напълно известни. Смята се, че възприемането на времето не зависи от един конкретен мозъчен център, а по-скоро идва от мрежи от неврони, разпределени в различни области на мозъка.
ОЩЕ: Възприятието за време се променя с всеки удар на сърцето
Резултатите от изследването показват, че стадият на сензорна обработка от кората е един от компонентите на мрежата. Това означава, че една популация от кортикални неврони може да произведе две различни сетивни преживявания, подчертавайки взаимовръзката между възприемането на времето и осезанието“, обяснява професор Матю Даймънд, ръководител на изследването.