Последните открития позволяват да се предсказват бъдещите мутации на вирусите и да се подготвим за момента, когато старите ваксини и лекарства ще престанат да действат.
Еволюцията се отнася както за цели организми и видове, така и за най-малките частици – биомолекулите. Наблюдавайки еволюцията на белтъците на грипните вируси, Джеси Блум в изследователския център Фред Хатчинсън в Сиатъл се опитва да разбере логиката в измененията и да предскаже следващата мутация на грипния вирус.
В дадения случай са интересни не самите вируси, а техните белтъци – големи биомолекули, състоящи се от аминокиселини.
Съставът на белтъците е записан в генома на вируса с последователност от нуклеотиди; при най-малки изменения в нея се получава друг белтък: дългата молекула ще се сгъва различно, ще встъпва по-бързо или по-бавно в реакции, отколкото преди мутацията, или изобщо няма да встъпва.
Сега Блум има на разположение истински музей на вирусите – най-старите "експонати" в него са карали хората да кихат още през 1968 г.
С подобни остарели вируси учените обясняват как именно са мутирали те. Важно е да се знае всяка крачка, всяка заменена аминокиселина.
Така започва и най-голямото състезание във въоръжението в историята на медицината: кой ще се окаже по-бърз – мутиращите вируси или хората, които ще успеят предварително да се подготвят за следващата вирусна атака.
