Въпросът за извора на най-дългата река на планетата озадачава хората от хиляди години. Изглежда, че това е прост въпрос, но дори и днес, в ерата на многобройни сателити, най-новите изследователски методи и геофизично ноу-хау, главоблъсканицата относно източника на река Нил не е толкова проста, пише IFLScience.
Факт е, че Нил има два основни източника, а именно Сини Нил от Етиопия, който носи две трети от целия обем на Нил, както и Бели Нил от Големите африкански езера. Но нещата не свършват дотук. Ако се поразровим в историята, то там не всичко е така еднозначно. С други думи, мистериите стават все повече.
Древните римляни са имали поговорката: „Nili caput quaerere“. В превод това означава „Да търсиш началото на Нил“. Често се използва за описване на донякъде безумен копнеж за нещо непостижимо или невъзможно.
Но римляните никога не са се отказвали от предизвикателството и са се опитвали да намерят източника на Нил в експедиция, започната от император Нерон през 60 – 61 г. Етиопски водачи повели малка група древни изследователи, състояща се от личната охрана на императора, през Африка по поречието на Нил в неизвестното.
И до днес не е ясно къде са приключили своето изследване. Но има мнение, че древните римляни са достигнали до значителен водоем, който според тях бил изворът. Някои го смятат за дефиле близо до Джуба (сега столица на Република Южен Судан). Други твърдят, че изследователите са отишли по̀ на юг до водопада Мърчисън на оттока Виктория-Нил.
Така или иначе, тази тайна не им била по силите. Нерон се самоубива през 68 г. и търсенето е спряно, след като древните римляни изключват възможността за нахлуване в Африка извън пределите на римския Египет.
Те обаче не са първите, които са разсъждавали над загадката за изворите на Нил. Много преди тях древните египтяни се опитвали да разберат къде започва най-важната за тях река, най-вече защото тяхната цивилизация зависела от неговите разливи. Освен това реката служела като транспортен коридор.
Смята се, че древните египтяни са изследвали Нил до Хартум (днес столица и втори по големина град на Судан) и решили, че изворът на реката е Сини Нил, който от своя страна извира в етиопските планини. Експедицията била наредена от фараона Птолемей II Филаделф, управлявал Египет през 283 – 246 г. пр.н.е.
И древните изследователи са били на прав път, но няма доказателства, че древните египтяни са изследвали другата възможност – Бели Нил.
Днес е прието да се смята, че Нил има два източника: Сини и Бели Нил. Те се срещат в суданската столица Хартум и след това текат на север в Египет. Сини Нил тече на изток от езерото Тана в Етиопия, а Бели Нил извира близо до езерото Виктория и се влива в град Джинджа (Уганда).
Ето защо езерото Виктория, в същото време най-голямото езеро в Африка по площ, често се смята за извор на Нил. Известният пътешественик и изследовател Кристофър Ондатже тръгва по отъпкания път на древните хора през 1996 г., за да открие къде започва река Нил. Той установява, че водите на езерото Виктория се вливат в езерото Алберт.
Бели Нил извира директно от езерото Алберт и от реките Кагера и Семлики, които от своя страна извират от планините Рувензори в Демократична република Конго. Той пише: „Рувензори е толкова важен източник за водите на Нил, колкото и езерото Виктория“.
Така че може да се каже, че изворите на Нил са една от най-големите мистерии. Няма място, от което реката извира, и тя запълва водите си от сложна система от реки и други водоеми.
