В комедийния филм от 1975 г. „Монти Пайтън и Свещеният граал“ крал Артур и неговите рицари се изправят срещу ужасно чудовище – зъл хищен заек, от който героите трябва да се спасяват с бягство. Оказва се, че този персонаж изобщо не е резултат от авторското въображение на създателите на филма.
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още в Ранното средновековие писарите започват да допълват много ръкописи с илюстрации. Един от популярните персонажи там става заек (по-точно това са били зайци) - пухкаво животно, мирно пасящо на идилична морава. Но около XII век зайците внезапно стават злобни и кръвожадни. В илюстрациите те все по-често не пощипват кротко трева, а бесят или изгарят хора на клада.
Учените все още не разбират защо пухкавото мило животинче изведнъж се е превърнало в кръвожадно чудовище през Средновековието. British Library Board
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
В същото време текстовете на самитеry Board ръкописи се отнасят за нещо съвсем различно и не обясняват промяната в поведението на британските зайци. Освен това въпросът не се ограничава до ръкописите. Рицар, бягащ от хищен заек, е изобразен например на фасадата на „Парижката Света Богородица“ (откъдето авторите на „Монти Пайтън“ са заимствали този образ). Образът на заека убиец се среща в „Кентърбърийски разкази“ на средновековния поет Джефри Чосър, но жестокият звяр се споменава там мимоходом, като нещо добре познато на читателя.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Джеймс Уейд от Кеймбриджкия университет (Великобритания) предполага, че зайците убийци може да са били често срещан троп сред странстващите певци. Той стига до това заключение след изучаването на ръкопис от XV век. Изследването му е публикувано в списание The Review of English Studies.
Ръкописът на Хиге е голям манускрит от XV век от Централна Англия. Той се състои от девет памфлета, един от които силно се откроява: в него са събрани текстове, които, изглежда, са били записи на изпълнения на странстващи певци. Автор на ръкописа е някой си Ричард Хиге. В текста той нарича себе си свещеник и учител на семейство Шербрук от Дарбишър.
Менестрелите през Средновековието пътуват от град на град, забавлявайки хората с представленията си в зали, таверни и по панаири. Измислени менестрели често се споменават в средновековната литература, но според Уейд е рядкост да се намери споменаване на истински менестрел, а писмените свидетелства за тях са много малко, ако изобщо има. Това са основно записи на плащания на певци, където са посочени имената им и инструментите, на които са свирили.
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Ръкопис от XII век: зайците започват да убиват хора. British Library Board
Макар че съществуват много средновековни произведения, обозначени като „устен“ или „менестрел“, според автора на изследването „не се е съхранил нито един текст, който с увереност да свържем със средновековния менестрел като композитор, притежател или изпълнител“. Уейд смята, че ръкописът на Хиге е бил или запис на живо изпълнение на певец, или е копиран от вече изгубени писмени бележки на певец.
Като доказателство ученият цитира бележка, надраскана в долната част на една страница, която гласи: „Аз, Ричард Хиге, защото бях на това празненство и не пих“. Подразбира се, че Хиге е бил достатъчно трезвен, за да напише за представянето на менестрела на това тържество.
Нумерологията на Древен Египет. Защо 3 е толкова важно число
Освен записите на изпълнения на менестрели ръкописът на Хиге съдържа бурлескния романс „Лов на зайци“, съдържащ първото кратко споменаване на заек убиец. Това е история за група селяни – Уил от Гап, Дейв от Дейл, Хоб и Сим – които решили да уловят хищен заек, но вместо това се сбили помежду си и с кучетата си. В крайна сметка техните жени (или по-скоро вече вдовици) отвеждат мъртвите в колички.
„Всъщност тук няма много лов. Това е по-скоро груба безвкусна комедия с невъздържани шеги и много безсмислено насилие“, казва Уейд.
Ръкописът на Хиге от колекцията на Националната библиотека на Шотландия. В долната част на страницата е добавен запис: „Аз, Ричард Хиге, защото бях на това празненство и не пих“. National Library of Scotland
Често, когато става дума за средновековна литература, си представяме образци на високото изкуство. Ръкописът на Хиге е нещо друго. Това е литература, предназначена за моментно, бързо развлечение. „Те [текстовете] са безумни и обидни, но от това не са по-малко ценни. Тези текстове са много по-комедийни, в тях има всичко: от сатирично, иронично и нелепо до злободневно, интерактивно и мета-комедийно. Това е комедиен пир“, добавя авторът на изследването.
Всички текстове от ръкописа са предназначени за изпълнение на живо, очевидно за смесена аудитория, която, както казва самият автор на ръкописа, е в „забавлението“. Освен това текстовете са напълно оригинални, тоест не са преводи или заемки от други известни източници.
На заглавната снимка на статията: барелеф от фасадата на Нотр Дам дьо Пари (известна като "Парижката Света Богородица"): рицар бяга от заек убиец.
