Британски археолози смятат, че древните хора са започнали бързото заселване на Земята и преселването в негостоприемни райони поради предателства – чувстващите се измамени или опасяващи се от отмъщение на съплеменниците си членове на първобитните общества са станали движеща сила на тези миграции. Статията с новата хипотеза е представена в сп. Open Quaternary.
Пени Спайкинс от Йоркския университет отбелязва, че скоростта и характерът на разселването на човека са започнали да се променят рязко преди около 100 000 години.
Преди това особите от Homo рядко са се премествали, и то само под натиска на средата (ръст на населението, суша). Но в по-късни епохи хората са започнали да мигрират много често и да сменят местожителството си независимо от околната среда.
Спайкинс смята, че това явление се обяснява от прогреса в социалната организация на рода Homo: връзките между членовете на групите са станали по-тесни и са започнали да играят важна роля в оцеляването на колектива. Моралните норми станали по-строги, хората започнали да наказват тези, които ги нарушавали. Все по-често възниквали конфликти, където едната страна обвинявала втората в подлост и предателство.
Археологът е на мнение, че обидите и злопаметството (паметта за нанесената обида и предателството) са по-ефективни от технологиите за лов, а контактите между далечните социални групи (придобиването на съюзници в чужди племена) са помагали на древните хора да изоставят собственото си племе и да тръгват да търсят ново място за живеене.
Нито древните хоминини, нито животните са постъпвали така. Например при миграцията на Homo erectus от Африка преди 1,6 млн. години този вид е заселил привичната му среда – обширни равнини. Но Homo sapiens са започнали да заемат не само обитаеми по-рано територии, но и далечни и неблагоприятни за живот райони – пустини, тундри, джунгли, блата.
Активната колонизация на опасни територии е сложно да се обясни с разумен избор. Тя става по-ясна, ако си спомним за по-здравите връзки между членовете на общините – поради тях хората са станали готови на мъст независимо от цената на това отмъщение.
"Мобилността е била обусловена от конфликти – разяреният бивш съюзник, бившият мъж или цялото разярено племе, въоръжени с отровни стрели и копия, търсещи възмездие – това е достатъчно основание да се скриеш и да избягаш по-далече", резюмира археологът, цитиран от Lenta.ru.
