Внимателното изследване на известните инструменти е установило, че преди да ги лакира, италианският майстор е обработвал дървото със състав от животински белтъци, с които запълвал и най-малките неравности и подобрявал звука.
Антонио Страдивари от Кремона, известен още с латинизираното си име Антониус Страдивариус, се счита за ненадминат майстор на лъковите музикални инструменти. Звукът на неговите цигулки, виоли и виолончела е уникален. Най-забележителните от тях получават собствени имена, съхраняват се от векове и се оценяват на милиони долари. Тяхното повтаряне е невъзможно дори с използването на най-модерните инструменти: много материали и техники, използвани от Страдивари, остават тайна и до днес.
Но учените постепенно ги разкриват. Така преди няколко години тайвански химици идентифицираха консервант, който майсторът е използвал за обработка на дървесината. Сега екип от изследователи от Италия е открил още един елемент, който е характерен за инструментите на Страдивари – таен допълнителен слой под лака. Статията на учените е публикувана в списанието ACS Analytical Chemistry.
Наличието на този слой било известно и преди. Майсторът го нанасял преди лака, като запълвал и най-малките неравности в дървото и въздействал върху неговия резонанс. Но досега не беше известно какъв е бил неговият състав. Според някои данни това е бил материал за допълнително изсушаване на дървесината. Но изследването на Лиза Вакари и нейните колеги посочват съвсем различен вариант.
Edgar Bundy / Public Domain
Учените изследвали цигулките „Сан Лоренцо“ (1718) и „Тоскано“ (1690) с помощта на синхротронно лъчение. Методът на инфрачервената спектроскопия потвърдил, че и двата инструмента крият един и същ „таен“ слой. За да определят състава му, химиците използвали метода на инфрачервена микроскопия в близко поле. В този случай се получават микроскопични изображения на миниатюрни участъци от повърхността, успоредно облъчвайки ги с тесен сноп инфрачервени лъчи, чието отражение зависи от връзките между атомите в молекулите, съдържащи се в образеца.
Изследването установило, че слоят между дървото и лака е създаден на основата на белтъци, които при обработка са образували наноразмерни бучки, които запълвали неравностите. Те са толкова малки, че дори не се открояват над повърхността в микрометрови мащаби. Съдейки по това, че резултатите се оказали еднакви и за двата инструмента, Страдивари е използвал именно този състав. Конкретният набор от белтъци остава неизвестен, но, изглежда, включва колаген, често срещан компонент на животинската съединителна тъкан.
