На фона на застаряването и нарастването на световното население деменцията се превърна в един от най-сериозните глобални проблеми. Очаква се в бъдеще броят на хората с това заболяване съществено да се увеличи. Международен екип от учени прогнозира глобалното разпространение на деменцията от 2019 до 2050 г. Резултатите от изследването са публикувани в The Lancet Public Health.
Броят на хората, страдащи от деменция, в световен мащаб расте от година на година, което се дължи преди всичко на застаряването на населението. През 2019 г. броят на хората с деменция в световен мащаб е бил 57,4 милиона. Според изчисленията на учените до 2050 г. болните ще бъдат вече 152,8 милиона (от 130 милиона при най-добрия сценарий до 175,9 милиона в най-лошия).
Най-малък ръст на заболяването се прогнозира в страните с високи доходи в Азиатско-Тихоокеанския регион (53%) и Западна Европа (74%). Тенденцията към снижаване на заболеваемостта, въпреки нарастващото население, е свързана с повишаване на нивото на образование и високо ниво на медицината, по-специално с висококачествено лечение на сърдечносъдовите заболявания. Всички оценки обаче са единни в това, че абсолютният брой на случаите все пак ще расте с времето.
Най-голям ръст се очаква в Северна Африка и Близкия изток (367%), както и в Източна Африка, южно от Сахара (357%), където общото увеличение на населението допринася най-много за прогнозата.
Разпространението на деменцията през 2019 г. е било по-високо сред жените, отколкото сред мъжете (съотношение 1,69). В същото време вероятността от развитие на деменция, според данните на изследването, с възрастта се удвоява на всеки пет години. Тези тенденции ще се съхранят и към 2050 г. По данните на анализа през 2050 г. 0,5% и 0,6% от мъжете и жените на възраст 40–69 години може да имат симптоми на деменция, 6,5% и 8,5% - сред хората на възраст 70–84 години, и 23,5% и 30,5% - над 85-годишна възраст.
Разпространението на деменцията е прогнозирано за различни страни въз основа на три основни рискови фактора за заболяването: висок индекс на телесна маса, висока кръвна захар и тютюнопушене.
„За съжаление деменцията в момента не се лекува с никакви известни класически методи. Фармакология, транслационна медицина, мозъчна стимулация – всички те са далеч от предлагането на ефективно лечение. Но са ни известни рисковите фактори, които увеличават вероятността от деменция. Както и някои начини за предотвратяване на това заболяване, които поне могат да забавят неговото протичане или да го отдалечат във времето“, казва Никита Отставнов, съавтор на статията и зам.-ръководител на Лабораторията за анализ на здравните показатели на населението и Дигитализация на здравеопазването в Московския физико-технически институт.
Според учения по силите ни е да намалим влиянието на рисковите фактори върху нас и да използваме по-често превантивните мерки: учене, придобиване на нови знания, образование, „трениране на мозъка“, водене на здравословен начин на живот и спортуване и цялостно поддържане на здравето.
Сред рисковите фактори за деменция са също ниско ниво на образование, хипертония, увреждане на слуха, тютюнопушене, затлъстяване в средната възраст, депресия, липса на физическа активност, диабет, както и продължителна социална изолация, прекомерна консумация на алкохол, травми на главата и частично – замърсяване на въздуха.
„Последният фактор има определени особености. Има изследвания, които показват влиянието на замърсяването на въздуха върху мозъка. В същото време най-мръсният въздух като правило е в мегаполисите. Но активният живот в градовете ежедневно натоварва мозъка ни, той действа на мозъка като стимулатор, поддържайки го постоянно в тонус. Затова има данни, че рискът от възникване на деменция в големите градове е по-малък“, обяснява Отставнов.
Изследователите напомнят, че много от рисковите фактори за деменция се поддават на контрол. Отстраняването на тези фактори чрез мерки по опазване на общественото здраве, както и личната загриженост на хората за тяхното благополучие, може да повлияе на прогнозата на заболяването в краткосрочна и дългосрочна перспектива.