Археолози са открили в йорданската пустиня светилище на възраст около 9000 години. Според изследователи то е свързано с местните неолитни ловци, които са използвали за лов на копитни животни „пустинни хвърчила“ (Desert kites).
На територията на Близкия изток археолозите разграничават особена епоха – предкерамичен неолит (преди около 10–6,5 хил. г.). Това е време, когато носителите на някои култури от Плодородния полумесец вече са започнали да се занимават със земеделие и скотовъдство, но още не са умеели а изработват керамични съдове.
Основен паметник от тази епоха е древният град Йерихон, разположен в Палестина. Това е най-старото селище, което е било оградено със стена. Археолозите са отрили при неговите разкопки остани на многобройни жилища, изградени от кирпич. Една от особеностите на културата на местните жители е бил обичаят за погребване на починалите под пода на къщите, което е характерно и за други паметници, например за Чаталхьоюк.
Археолози разкриха тайната на древни пирамиди в Океания
Успоредно се променял и мирогледът на древните хора. Така още ловците-събирачи започнали да строят големи храмови комплекси, най-известният и древен от които – Гьобекли тепе – се намира в Югоизточна Турция. Според археолозите възрастта на този ритуален комплекс е около 12 хиляди години. Може би по-малко стар комплекс е открит наскоро от учените недалеч от Гьобекли тепе при разкопки на паметника Карахан тепе. Те открили вътре в една от умишлено заровените сгради, където се провеждали ритуални церемонии, 11 вертикално поставени каменни стълба във формата на фалоси.
Археолози от университета Ал-Хюсеин бин Талал и Френския институт за Близкия изток са провели проучване на неолитната стоянка, разположена в пустинната част на Йордания. Учените съобщават, че са открили древно светилище, което е на около 9000 години.
Снимка: South Eastern Badia Archaeological Project
Изследователите отбелязват, че ритуалната структура се намира до "пустинните хвърчила" – мащабни каменни заграждения, които са били използвани за лов на големи стада копитни животни, например диви газели. Такива методи на лов са известни от паметници, разположени в пустините на Близкия изток, Централна Азия и Южна Африка.
По думите на йорданския археолог Ваел Абу-Азиза откритото светилище е уникално заради отличното си запазване. Вътре в този обект изследователите открили две стели с издълбани антропоморфни фигури, едната от които е допълнена с изображение на „пустинно хвърчило“. Височината на тези каменни находки е от 70 до 112 сантиметра.
Хората живели до Абу Даби още преди 8500 години
Освен това в паметника имало олтар, огнище, около 150 раковини от морски мекотели, фигурки на животни, кремъчни инструменти и миниатюрен модел на капани за газела. Според учените това светилище хвърля светлина върху духовната култура на неизвестно неолитно население. Може би тези хора са били ловци, чийто живот е изграден около „пустинните хвърчила“.
