Емоциите върху нашите лица са толкова разнообразни и богати, както и самите лица. Различни движения – като повдигнати вежди или отворена уста – могат да предават едновременно два различни типа информация, става ясно от публикация в Sciencealert.
Смръщеният нос може да предава както обща информация (например негативни емоции), така и определена емоционална категория (например тъга. Това се нарича подаване на мултиплексирани сигнали.
В новото изследване били събрани 100 доброволци и чрез сложна графична софтуерна платформа им били показвани различни лица, създадени от компютър. След това доброволците трябвало да запишат емоциите, които са изразявали тези лица.
„Това изследване е насочено към решаване на фундаменталния въпрос за това, как израженията на лицето решават сложната сигнална задача по предаване на емоционални съобщения – казва Рейчъл Джек от Глазгоуския университет във Великобритания. – Използвайки генерирани от компютър лица в съчетание със субективни реакции на човешкото възприятие и нови аналитични инструменти, ние показваме, че израженията на лицата могат да предават сложни комбинации от емоционална информация чрез мултиплексирани лицеви сигнали.“
Ето кои са шестте основни човешки емоции
Участниците в експеримента трябвало да поставят изображенията на лицата, които виждали, в една от шест категории, традиционно използвани за групиране на емоциите: щастие, изненада, страх, отвращение, гняв и тъга. Те също така трябвало да посочат дали върху тези лица е изразена някаква оценка, положителна или отрицателна, или как лицето е „активирано“.
Движенията на лицето, които комбинирали категория и измерение, след това били обозначени като мултиплексирани. От 42 различни движения на лицето – от затваряне на очите до спускане на челюстта – 26 получили мултиплексна оценка.
Това изследване повдига едновременно няколко интересни въпроса – не на последно място за това, как възприемаме емоциите, когато те се изразяват върху лицата на други хора. Качества като негативна окраска помагат ли ни да разпознаем категория емоции като тъга?
Изследователите се надяват в бъдеще да проведат мозъчно сканиране на участниците, за да изучат по-внимателно този въпрос. В края на краищата ние разчитаме на разшифроването на чуждите емоции, откакто съществува нашият вид, и заслугата за това е на нашия мозък.
Резултатите от изследването може да са полезни и в далечното бъдеще – за роботите и виртуалната реалност. „Тези резултати ще ни послужат в разработването на социален интерактивен изкуствен интелект, включително на социални роботи и цифрови аватари, за подобряване на техните сигнални възможности“, уточнява Джек.
