В хода на еволюцията влечугите четири пъти са се учили да противостоят на въздействието на отровата на жабите – с помощта на едни и същи молекулярни инструменти.
Това откритие е показало, че схватката между отровите и противоотровите сред животните протича на много малък участък, а също дава нагледно доказателство за теорията на конвергентната еволюция. Изследването е публикувано в сп. PNAS.
Много видове жаби прогонват хищниците с помощта на мощни невротоксини – сърдечни гликозиди: те запушват натриевите канали в мембраните на нервните клетки, което в крайна сметка води до спирането на сърцето.
Николас Кейсуел (Nicholas Casewell) от Ливърпулската школа по тропическа медицина е изяснил как представителите та три вида змии и едно семейство гущери са изработили имунитет към отровата на жабите. Във всички случаи независимо един от друг са мутирали гени, кодиращи натриевия канал – и в резултат са се изменили две аминокиселини, а токсинът е загубил възможността да блокира канала.
След това учените се обърнали към други насекоми, земноводни и бозайници, които са неуязвими към сърдечния гликозид. Във всички случаи изследователите открили едни и същи измествания в работата на канала (макар че наборът от модифицирани аминокиселини във всеки случай е бил по-различен).
Еднообразието на еволюционните решения според Кейсуел е свързано с важната роля на натриевите канали в работата на клетките. "Гените имат изключително малко възможности да мутират, без да нарушат функционалността на натриевите канали. В дадената система еволюцията носи предсказуем характер", отбелязва ученият.
