Слънчевата радиация за младата планета Земя била едновременно животворна и пагубна. Биохимици, изглежда, са разбрали как природата се е справила с тази дилема и е подготвила „питателна супа“ в атмосферата.
Да се изгради цялостен и в същото време хармоничен сценарий за спонтанното зараждане на живота на Земята, свободен от противоречия, е Свещеният Граал на световната наука. Като цяло съществува разбирането, че под въздействието на естествени процеси е трябвало да има постепенно усложняване на молекулите, обединяването им във все по-многокомпонентни структури.
Останките от древна планета лежат дълбоко в недрата на Земята (ВИДЕО)
Резултатът бил епохален момент в появата на такава гигантска молекулярна структура, която не само съществува, но и действа. И действа целенасочено. Това, както е известно, е РНК и още по-сложната ДНК. Молекули, които сами са се програмирали да изграждат себеподобни.
Учените смятат, че електромагнитното излъчване – звездната светлина – не може да не е помогнала в това. Ултравиолетовата светлина на Слънцето очевидно е предизвикала химични реакции в земната атмосфера, които са създали и натрупали сложни органични молекули, известни като „градивните елементи на живота“.
Но има проблем. Но под въздействието на същата слънчева радиация водата в атмосферата трябвало да се разпада, а отделеният кислород да въздейства разрушително: той реагира с метана и прави невъзможно използването му за производство на нова органична материя. Досега не беше ясно в какъв мащаб са работили тези два противоположни процеса.
Наскоро изследователи от Япония моделирали хода на най-ранните химични взаимодействия на Земята и разбрали защо съзидателният процес е победил разрушението. В статия в списанието Astrobiology авторите пишат, че изчисленията показват защитен механизъм, работещ в древната атмосфера: въглеводородите и други органични молекули, възникващи в нея, сдържали разпространението на ултравиолетовото лъчение, „екранирали“ го. В резултат все по-малко и по-малко водни молекули се разпадали, което означава, че все по-малко свободен кислород е окислявал атмосферния метан.
Нова теория предполага, че животът е възникнал от мъгла
Така с течение на времето на повърхността на планетата се утаявали и натрупвали ацетилен, аминокиселини и други предшественици на биомолекули, които образували слой с дебелина стотици метри, обясняват космохимиците. Това се превърнало в „питателната супа“, в която в крайна сметка бил „сготвен“ животът, заключават учените.
