Група гръцки изследователи обявиха, че са успели да определят "нулевия ден" на известния Антикитерски механизъм. Изследователите са постигнали това въз основа на така наречения цикъл Сарос – интервал от време, след който последователността от лунни и слънчеви затъмнения приблизително се повтаря. Познаването на този момент на "старт на затъмненията" е от решаващо значение за гарантиране на точността на устройството. Препринт на новото изследване е публикуван на сайта arXiv.org.
Антикитерският механизъм е открит на 4 април 1900 г. близо до гръцкия остров Антикитера, благодарение на което е получил името си. Установено е, че той е сглобен през II век пр.н.е., а сега този механизъм се счита за най-сложното устройство от древния свят, достигнало до наши дни.
Слънчевият феномен на "свещения град" Ел Тахин е бил свързан с неговия крах
„Всяка измервателна система, от термометъра до Антикитерския механизъм, трябва да бъде калибрирана, за да направи своите изчисления правилно“, казва водещият автор Аристидис Вулгарис от солунската Дирекция за култура и туризъм. - Разбира се, механизмът не работи перфектно – това са зъбни колела, а не цифров компютър, но с негова помощ е можело много добре да се предсказвт слънчеви и лунни затъмнения.“
Вулгарис и неговите съавтори основават новия си анализ на 223-месечния цикъл на Сарос, информация за който е изобразена на задната страна на устройството. Този цикъл обхваща времето, необходимо на Слънцето, Луната и Земята да се върнат в предишните си положения и включва съответните слънчеви и лунни затъмнения.
Отчитайки съвременните знания за функционирането на устройството, както и надписите върху него, екипът е направил предположение, че "нулевият ден" съвпада с пръстеновидно слънчево затъмнение, по време на което Слънцето и Луната са точно подравнени със Земята, лунният диск при това изглежда по-малък от слънчевия и закрива само централната му част, оставяйки видим външния край на Слънцето и слънчевата корона.
Археолози изследват подземния свят на Митла – "Мястото на мъртвите"
В този момент Луната се намира в най-отдалечената точка от околоземната си орбита – в апогея. Вулгарис и колегите му претърсили базата данни на НАСА, за да намерят всички примери за подобни събития, датиращи от периода, когато се предполага, че е бил построен Антикитерският механизъм.
Оказало се, че най-подходящият цикъл на Сарос, включващ пръстеновидно слънчево затъмнение, е започнал на 23 декември 178 г. пр.н.е. „Обикновено за извършване на изчисления на времето се избира дата от близкото минало, а не от бъдещето, това е особено вярно по отношение на древни времена, когато прогнозите за дълги периоди от време са били много по-съмнителни, отколкото в днешно време - казват авторите. - Този факт също би могъл да повлияе върху създаването на Антикитерскя механизъм именно в тази епоха.“
Като допълнително доказателство гръцките учени цитират и няколко други значими астрономически събития, които са се случили приблизително по същото време и са били отразени върху външния корпус на древния механизъм. В същото време алтернативната дата за „стартиране на механизма”, предложена по-рано от други изследователи, се пада през лятото на 204 г. пр.н.е.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Нови артефакти изплуваха от мястото на откриване на Антикитерския механизъм
