На 20 март 2019 г. в 17.33 българско време настъпва пролетното равноденствие. Слънцето, движейки се по еклиптиката, в този момент пресича небесния екватор и преминава от Южното полукълбо на небесната сфера в Северното. В Северното полукълбо настъпва астрономическата пролет, в Южното полукълбо се възцарява есента.
На равноденствията Слънцето се намира приблизително точно 12 часа над хоризонта и 12 часа под хоризонта. От този момент денят ще продължи да расте чак до лятното слънцестоене.
В дните на равноденствията (пролетно и есенно) по цялата повърхност на Земята (с изключение на районите на земните полюси) денят е равен на нощта. Всъщност той е малко по-дълъг поради особеностите на пречупването (рефракция) на слънчевата светлина в атмосферата и методологията за определяне на географската дължина. Освен това в тези дни Слънцето изгрява почти точно на изток и залязва почти точно на запад.
На 20 март 2022 година, деня на пролетното равноденствие, Слънцето астрономически е в съзвездието Риби. Датата на пролетното равноденствие не е постоянна – тя се измества в зависимост от годината и се пада между 19-21 март.
Традициите
Важни религиозни и сезонни празници сред различните народи - като Великден или Норуз - са свързани с датата на пролетното равноденствие. Подобно съвпадение съвсем не е случайно. Древните аграрни култове на индоевропейските народи, включително на древните славяни, са обединени от подобен годишен цикъл от празници. В неговата основа са били слънчевите фази, които определят конкретния етап на работата на полето. И техните граници са били двете слънцестоенета и двете равноденствия.
След мартенското равноденствие започва новата земеделска година. Идва пролетта, студът отстъпва и природата се събужда – време е да се орат и засеят нивите. В това магическо време, на границата на двата сезона, е било важно да се умилостивяват боговете и да се поиска от тях богата реколта чрез специални обреди и жертвоприношения.
С разпространението на монотеистичните религии езическите обичаи са останали в миналото. Много от тях обаче са се трансформирали, придобили са ново значение и традицията да се празнува пролетта по специален начин се е запазила в много страни.
Според Учителя Дънов настъпването на пролетта в България бележи началото на Духовната нова година (1 януари е началото на Физическата нова година, а 19 август е началото на Божествената). В България отбелязваме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата още на 1 март и с мартеницата, която сваляме с настъпването на пролетта и закичваме на плодно дръвче. Мартеницата е най-древният български обичай, оцелял до наши дни.
Снимка: iStock/Guliver
Един от главните празници на пролетния цикъл при древните славяни е била Масленица, оцеляла и до днес при украинци, беларуси и руснаци. Масленица произхожда от езическата традиция. В християнската традиция Масленица е последната седмица преди началото на Великия пост и се нарича още „Сырная неделя“ (сирна седмица).
В България това съответства на Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва винаги в неделя 49 дни (седем седмици) преди Великден. На него по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате...“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор.
Масленица. Pyotr Gruzinsky / Public Domain
След разпространението на християнството езическите обреди отстъпили място на Благовещение – един от главните православни празници. Той е утвърден в Православната църква през VII век и се празнува на 25 март. Не било прието преди този ден да се безпокои земята и да се работи в полето.
В Европа
При фригите в деня на пролетното равноденствие започвал фестивал на Кибела - майката на всичко живо на Земята. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Кибела е наричана още Великата майка, Майката на боговете, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, покровителствала планините, горите и зверовете. Към средата на I хилядолетие пр.н.е. чрез гръцките колонии в Мала Азия култът към Кибела проникнал и в Гърция, където богинята се отъждествявала с Рея. Първият храм на Кибела бил построен от сина ѝ цар Мидас в Песинунт.
Кибела. Marshall Astor / Getty Museum / CC BY-SA 2.0
Култът към Кибела (Magna Mater) бил въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато „черният камък“ (метеорит), символ на богинята, бил преместен от Песинт (Фригия) и поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествявала с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии.
През 2007 г. в Балчик е открит храм на Кибела, дълбок 3/4 м. В него са открити статуи, розети, мраморни плочи и др.
Остара. Johannes Gehrts / Public Domain
Друга традиция е свързана със западногерманската богиня на пролетта и зората Остара. Според една теория името Великден идвало от нейното име, а символите на християнския празник - яйцето и заекът - някога принадлежали на култа към богинята. Сега членовете на някои неоезически движения организират чествания на Остара в деня на пролетното равноденствие.
На Изток
В Иран и Афганистан пролетното равноденствие отбелязва началото на новата година. Празникът Норуз, което в превод означава „нов ден“, има зороастрийски корени и се счита за официален в Узбекистан, Таджикистан, Азербайджан, Турция и други страни.
Няколко седмици преди Норуз е прието да се почисти къщата, да се махнат старите неща и да се купят нови. Вечерта в деня на празника (подобно на западната Нова година) хората се събират със семейството и приятелите на масата. В Иран е прието да се сервира Софре Хафт Шийн – трапеза, която символизира духа на празника по същия начин, както коледната, и насърчава специално празнично настроение в продължение на тринадесет дни.
Софре Хафт Шийн. Снимка: Firoozg / CC BY-SA 3.0
Трапезата съдържала седем конкретни елемента, заедно с редица допълнения, които са символизирали обновяване, щастие, богатство, добро здраве и всяко нещо, което си пожелаете за Новата година. Това е оригинален обичай на иранците, който датира повече от 3000 г. от зороастрийската религия и обичаите на древните перси.
Пролетното равноденствие се празнува официално и в Япония. Трите дни преди и след него се наричат Хиган, а самото равноденствие се нарича Шунбун. На празника японците посещават храмове, почистват гробовете на починалите си близки, извършват помени и приготвят специални храни от оризово брашно. Консумирането на месо по време на Хиган е забранено.
С пролетното равноденствие е свързан и прочутият фестивал Холи (фестивал на цветовете) в Индия.
Фестивалът Холи. Снимка: Steven Gerner / CC BY-SA 2.0
Холи бележи настъпването на пролетта и победата на светлите сили над тъмните. На Холи индийците палят огромни огньове, танцуват, пеят, срещат се с приятели и разменят сладкиши. Но вероятно най-известната традиция на празника са уличните битки, при които участниците се замерят със сухи бои.
Как да отпразнувате пролетното равноденствие
Ако имате желание да посрещнете символично пролетта, можете да отпразнувате деня на равноденствието по един от тези начини.
Засадете растение
Спомнете си древните земеделски традиции на нашите предци - подгответе се за летния сезон и направете разсад на този ден. При правилен подход можете да отглеждате зеленчуци, домати, люти чушки и дори авокадо на перваза на прозореца.
Ако не ви харесва идеята да организирате оранжерия в апартамента си, обърнете внимание на декоративните стайни растения. Пролетта е чудесно време да ги пресадите в нови саксии и да ги наторите.
Почистете и украсете къщата
Приятно е да посрещнем новия сезон в уютна атмосфера. Отървете се от боклука, закачете нови завеси, купете цветя или поставете напъпили клонки във ваза – след няколко дни те ще цъфтят и ще радват окото с млади зелени листа. А когато пуснат корени, можете да ги засадите.
Погрижете се за тялото
Не само вашият дом може да има нужда от обновление, но и тялото ви. Вземете вана или душ, направете процедура със скраб или се запишете на масаж.
Кожата на лицето също ще се радва на допълнителна грижа. Ексфолирайте, за да премахнете мъртвите клетки и замърсяванията. Продължете с хидратираща маска, за да помогнете на кожата си да се справи с ефектите на студените зимни ветрове и сухия въздух през отопляемия сезон у дома.
Излезте на разходка
Отидете до най-близкия парк, вдишайте свеж въздух и наблюдавайте как природата се събужда. Можете да комбинирате приятното с полезното и да направите плогинг. Или просто се отпуснете, разпуснете и се заредете с нови сили.
Честита пролет!
