Обичаме сладките неща. Използваме захар в кафето си, бленуваме за шоколад, когато сме тъжни, купуваме лакомства на децата си за награда. Пристрастени ли сме към захарта?
Има много изследвания, които казват, че излишната захар може да бъде толкова пристрастяваща, колкото някои наркотици и да има подобни ефекти върху мозъка.
Захарта въздейства на мозъка 20 пъти по-бързо от никотина, а храните, които са силно преработени и подсладени, са най-пристрастяващи.
Цигареният дим може да отнеме до 10 секунди, за да активира напълно мозъка, а захарта и солта правят това само за 8/10 от секундата, показва проучване.
Каси Бьорк, основател на Healthy Simple Life, заявява, че захарта може да бъде дори по-пристрастяваща от кокаина. „Захарта активира опиатните рецептори в нашия мозък и засяга центъра за възнаграждение, което води до компулсивно поведение, въпреки негативните последици като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.“
Изследователи от Франция определиха наградите, изпитани от мозъка след консумация на захар, също като „по-възнаграждаващи и привлекателни“ от ефектите на кокаина.
Но независимо дали захарта води до по-голямо пристрастяване от наркотиците, изследователи и диетолози са категорични, че захарта има пристрастяващи свойства и трябва да приемаме възможно най-малко от нея. Добра алтернатива за намаляване на вредата са плодовете, както и мед, кленов сироп, еритрол или стевия.
Никотинът – в храната, спорта и медицината
Подход за намаляване на вредата съществува и при тютюнопушенето. Хората пушат заради никотина, но умират от катрана – този извод е на британския психиатър Майкъл Ръсел /Michael Russell/, на чието име днес има учредена награда и се смята за човекът, направил най-много, за да положи основите за намаляване на вредата от тютюна, която движи голяма част от изследванията в тази област днес.
На никотина често се приписва основната вина за повечето заболявания, свързани с тютюнопушенето - рак, сърдечно-съдови и белодробни заболявания. Никотинът обаче не е „убиецът“, както често го определят. Никотинът води до пристрастяване, но не е основната причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето.
Изследванията показват, че хората приемат около 1400 ng никотин всеки ден в обикновена храна. Никотинът е химикал, който се произвежда по естествен път в различни растения - домати, картофи, патладжан, червени чушки, целина, карфиол.
Учените тестват никотина и сродни съединения като средство за лечение на болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, дефицит на вниманието/хиперактивност и други състояния.
Когато чуете за никотин, едва ли се сещате за елитни спортисти и спортни постижения. А всъщност употребата на никотин, е доста разпространена сред професионалните отборни / силови спортове (напр. американски футбол, хокей на лед, борба, бобслей, гимнастика, ръгби,).
Проблемът е в горенето на тютюна и цигарения дим
При запалването на една цигара тютюнът започва да гори и достига температури от над 600оС. При това горене веществата, съдържащи се в него, преминават процес на термична деструкция, наречен пиролиза, при който се образуват цигарен дим и пепел.
На практика димът се оказва „убиецът“, а не никотинът.
Заклетите пушачи, които не могат да откажат цигарите, могат да получават никотин, но без вредните вещества. Така първоначално се появиха никотиновите дъвки и лепенки, а в последните години - електронните цигари и устройствата за нагряване на тютюн. Но всъщото време се появиха и двойните потребители, които използват цигари и бездимни алтернативи. При този изобр обаче не се наблюдава намаляване на вредата. Само пълното спиране на тютюневия дим има ефект, без да се редуват бездимните алтернативи с пушене.
Дигитален детокс
Психолози вече говорят за екранна зависимост и пристрастеност, която може да има трайни последствия върху физическото и психическо здраве на децата ни и предпреждават за нова пандемия в тази област.
Психотеравпетът доц. Детелина Стаменова, един от авторите на доклада (Не?)победими пандемии, обяснява, че заседяването пред екраните отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми е въпрос на време, твърди експертът.
Подходите за намаляване на вредите от тази нова пристрастеност включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.
