Прекараната в младежка възраст мононуклеоза, предаваща се посредством целувки и ползване на общи прибори, повишава риска от развитие на множествена склероза, предупреждават шведски учени. С мононуклеоза се сблъскват голяма част от хората, но след 25-годишна възраст тя губи своето влияние върху рисковете. Очевидно това е свързано с измененията в имунната и нервната система с напредването на възрастта, смятат изследователите.
„Болестта на целувката“ – инфекциозната мононуклеоза – е остро вирусно заболяване, което поразява фаринкса, черния дроб, далака и лимфните възли. Причинителят на мононуклеозата е вирусът на Епщайн Бар, който се предава по въздушно-капков път, най-често със слюнката. Инкубационният период е до 21 дни, средно около седмица.
Понякога заболяването протича безсимптомно, но най-често болните се оплакват от слабост, повишена температура, болки при преглъщане, бронхит, главоболие и мускулни болки, възпаление на лимфните възли, увеличение на далака и черния дроб. Мононуклеозата може да се установи по специфични изменения в кръвните изследвания.
След първичната инфекция симптомите обикновено не се връщат повече, но човек остава носител на вируса за цял живот.
Най-често с инфекциозна мононуклеоза се сблъскват младите хора на възраст 14-18 години. И очевидно това може да представлява сериозна опасност за тях, както са изяснили учени от Великобритания и Швеция. Прекараната в младежките години мононуклеоза повишава рисковете от развитие на множествена склероза, пишат учените в статия в списание JAMA Network Open.
Изследователите са анализирали медицинските данни на почти 2,5 млн. шведи, при които оценили риска от развитие на множествена склероза в детството или по наследство, както и в пубертета с отчитане на генетичните фактори.
Общо в извадката се оказали около 6000 случая на множествена склероза. Сред факторите, повишаващи риска от нейното развитие, била възрастта на майката (колкото по-възрастна била тя, толкова по-голяма била вероятността), принадлежността към женския пол и инфекциозната мононуклеоза, прекарана на възраст 11-19 години.
„Нашите резултати позволяват да предположим, че инфекциозната мононуклеоза в детството и особено в пубертета е рисков фактор, свързан с развитието на множествена склероза, независимо от общите семейни фактори“, пишат изследователите.
Те са открили също, че колкото по-късно човек се е заразил с мононуклеоза, толкова по-малко болестта е повлияла на рисковете от развитие на множествена склероза. Ако човек е прекарал мононуклеоза на възраст от 25 години, инфекцията вече по никакъв начин не повишавала рисковете.
„Изследването предоставя убедителни доказателства за това, че тежката форма на инфекциозна мононуклеоза (и вероятно на други сериозни инфекции), особено в периода на полово съзряване, може да провокира развитието на множествена склероза, независимо че често множествената склероза може да бъде диагностицирана едва десет години след заразата“, заключава Скот Монтгомъри, един от авторите на работата.
Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което възникват множество поражения на миелиновите обвивки на нервните влакна на главния и гръбначния мозък, необходими за предаване на сигнали между нервните клетки. Обикновено множествената склероза се проявява за първи път между 20 и 40 години, но може да се установи и при деца. Най-често множествената склероза се среща в страни със студен климат.
В ранните стадии оплакванията на пациентите са разнообразни – от слабост в краката и изтръпване в различни части на тялото до влошаване на зрението и задържане на урина. Симптомите може да се появят както поединично, така и по няколко едновременно. За да поставят диагноза, невролозите използват специални тестове, както и магнитно-резонансна томография.
Освен инфекциозни заболявания върху риска от развитие на множествена склероза влияят екологичната обстановка и вредните навици.
Множествената склероза все още няма лечение. Помощта за пациентите се заключава в предотвратяването на изострянето и в купирането на симптомите.