Повишаването на нощните температури през летните месеци от порядъка само на 1°C може да бъде свързано с повишен риск от смърт от сърдечносъдови заболявания при мъжете на определена възраст.
Резултатите от подобно проучване са публикувани в онлайн списанието BMJ Open. Учените са изследвали статистически данни за смъртните случаи на възрастни от сърдечно-съдови заболявания за юни и юли всяка година между 2001 и 2015 г. в Англия и Уелс (през тези месеци горещите вълни в Обединеното кралство са особено чести и интензивни). Изследователите също така са събрали подходяща информация от официални данни на САЩ за окръг Кинг, Вашингтон, разположен на подобна географска ширина. Освен това, те проучили официални метеорологични данни от двете страни.
Резултатите показват, че в Англия и Уелс, след коригиране на редица променливи, повишаването с 1°C на нормалните летни нощни температури е свързано с 3,1% по-голям риск от сърдечно-съдова смърт сред мъжете на възраст 60-64 години. При жените обаче не се наблюдава такава тенденция. В САЩ това повишаване на нощните температури се свързва с 4,8% повишен риск от сърдечно-съдова смърт сред мъжете на възраст 65 години и по-млади, пише EurekAlert.
Авторите отбелязват, че това е наблюдателно изследване. Следователно, не може да се установи причинно-следствена връзка. Необходимо е и допълнително проучване на този въпрос. Учените го намират за смущаващо.
Друго проучване показа, че сърдечно-съдовите пациенти, които имат затруднения да спят спокойно през нощта, са предразположени към депресия или тревожност. Психологическият стрес и безсънието са свързани с развитието и прогресията на сърдечните заболявания.
По-специално, проучването посочва, че психологическият стрес и безсънието са свързани с развитието и прогресията на сърдечно-съдови заболявания. Тревожните сънища от своя страна може да са знак, че пациентите се нуждаят от допълнителни превантивни мерки.
„Нашето проучване показва силна връзка между депресия, тревожност, безсъние и лоши сънища при пациенти със сърдечни заболявания“, каза авторът на изследването Такаши Коно от университета Кейо в Япония. В същото време той добави, че и това изследване има наблюдателен характер, поради което не е възможно да се обясни причинно-следствената връзка.
Въпреки това, според учения, двупосочността в този въпрос е очевидна. „С други думи, депресията, тревожността и безсънието могат да причинят кошмари, а кошмарите могат да доведат до депресия, тревожност и безсъние“, добави Коно.
