Пробиотиците – тези живи микроорганизми с профилактично и ефективно терапевтично действие – са от ключово значение за баланса на вътрешната микробна флора и за общото здравословно състояние на организма. Приемът на пробиотици е възможен по два начина – с помощта на хранителна добавка и чрез храната. Пробиотиците, приети чрез храната, наричаме естествени. Винаги, когато имате възможност, предпочитайте естествените източници. Особено за децата горещо се препоръчва прием на естествени пробиотици и по-ограничена употреба на хранителни добавки с пробиотици.
Кои са храните, богати на естествени пробиотици?
1. Киселото мляко е един от първите известни в България продукти с пробиотици, чиято слава и популярност бързо завладява целия свят. Съдържа от 90 до 150 милиарда CFU пробиотици на грам. При покупката му трябва да се внимава да е истински, а не имитиращ продукт, за да може да постигне търсения резултат и да е ефективен приемът му. На опаковката е важно да е посочено, че се произвежда по БДС, че е еко или био, а най-добре е да се закваси вкъщи, за да сме сигурни в съдържанието му и в присъствието на уникалния лактобацилус булгарикум в него.
2. Кефирът е друг млечен продукт, изключително богат на пробиотици. Известен е сред любителите на кето режима. Любим на руснаците, предоставя лесен и достъпен начин за грижа за баланса на микрофлората. Счита се, че ефективността му е по-добра от тази на киселото мляко и че като цяло е по-добър продукт, когато говорим за включването му в диетата като част от пълноценно меню. Слави се със своите над 70 милиарда CFU лактобацили на грам. Налични са и съвременни, уникални продукти, които включват плодове и кефир и заместват нуждата от сладко за хората, запалени по здравословното хранене.
3. Киселото зеле, което е редовен зеленчук на родната трапеза особено през студените месеци, съдържа над 1 трилион CFU лактобацили на грам продукт. Богато е и на витамини.
4. Кисели краставици и всякакви зеленчуци и туршии, приготвени не с оцет, а по подобие на киселото зеле само със сол и чрез ферментация, също са богати на пробиотици. Те присъстват на трапезата на българите основно през зимата и доставят на организма щедри количества полезни бактерии.
5. Комбуча. Този ферментирал черен чай, чиято родина е Китай, е полезен за цялостното здравословно състояние на организма и богат на бактерии и дрожди. Вкусът му е специфичен, леко кисел. Един грам от чаената гъба доставя на тялото 10 милиарда пробиотици. Приемът не се препоръчва на хора, страдащи от диабет, и на пациенти с гъбични инфекции.
6. Зелените маслини, които са отличен източник на антиоксиданти, са и сред най-пълноценните и щедри източници на пробиотици. И тук, както при киселите краставици и зелето, е важно да са приготвени само със сол.
7. Любителите на тестените закуски и храни могат да си набавят нужните пробиотици чрез хляб с квас. Цената му е по-висока, тъй като производството му е по-трудно, но вече се намира в повечето градове сравнително лесно.
8. Вегетарианците могат да разчитат и на темпето – соев продукт, заместващ месото, за да си набавят нужните дози пробиотици. Богато е и на витамини от група Б.
При нерационално хранене и при невъзможност да се набавят пробиотици от храната се допуска прием на добавки, които ги съдържат, за да бъдат осигурени на организма.