Гражданско дело за сума под 100 лева е продължило над 14 години, като се превръща в едно от най-дълго протичалите съдебни производства у нас. Случаят, разглеждан от Софийския районен съд, е сред тези, които Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е отчел като пример за сериозно забавяне в системата. Данните са част от анализа на 231 заявления за обезщетение за бавно правосъдие, подадени само през първото тримесечие на 2025 г. От тях 101 са признати за основателни, пише Lex.bg.
Производството е било образувано през 2010 г. по иск на кредитор, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Казусът е бил изключително прост – фирма е издала на гражданин карта с лимит от 300 лева за покупки на битови и хранителни стоки на изплащане. След като използвал цялата сума, длъжникът започнал да връща парите, но останали около 50 лева неизплатени. В резултат на това фирмата завела дело. Още: Държавата плаща 130 хил. лева заради бавно правосъдие
Още на първите етапи делото започва да се бави. Определението по чл. 140 от ГПК, с което съдът насрочва заседание и се произнася по предварителните въпроси, е постановено едва 7 месеца след крайния срок за отговор на исковата молба. Последното заседание е проведено на 4 октомври 2013 г., а решението е издадено чак на 30 август 2017 г. – с почти 4 години закъснение спрямо законовия срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Абсурд след абсурд
Истинският абсурд обаче идва със забавянето на въззивната процедура. Жалбата срещу решението е подадена на 18 септември 2017 г., но отнема почти една година – до 9 юли 2018 г., за да бъде изпратена на ответната страна. След това, на 19 ноември същата година, съдът я оставя без движение поради невнесена държавна такса. Едва през януари 2019 г. съобщението за това е върнато като невръчено, а следващата реакция на съда идва цели три години и десет месеца по-късно – на 15 ноември 2022 г. Още: Плащаме над 230 хил. лева за бавно правосъдие само за три месеца
След като таксата е платена и жалбоподателят реагира в срок, съдът отново оставя жалбата без движение на 27 януари 2023 г., с нови указания за конкретизация на основанията за обжалване. Делото е изпратено на Софийския градски съд едва на 29 март 2023 г., след като всички изисквани действия са били извършени.
Случаят е фрапиращ пример за системни дефицити в съдебната администрация и изключително забавено правораздаване – абсурден парадокс, когато става въпрос за толкова ниска сума и толкова елементарен казус.