Вероятно някои от вас не знаят, но за популярната платформа People of Sofia снима само един фотограф. Вече повече от 11 години Вихрен Георгиев обикаля из централните части на столицата и ни споделя артистичната си гледна точка към хората, които намира за интересни. А ние намерихме за интересно да го разпитаме за всички онези неща, които са ни хрумвали, докато сме разглеждали красивите му стрийт фотографии:
Различни хора са ми казвали за теб, че имаш страхотно око за визия, стил, красота, детайл отвъд стандартно приетото за модерно и естетично. На кое обръщаш внимание, как преценяваш кого да снимаш? Може ли да обясниш или разчиташ на усета си?
Благодаря на хората, които са ти казали това! Ами, това е усет. Тук ще сложа една скоба и бих препоръчал на всеки, който иска да се занимава не само с фотография, а с всякакво изкуство, да развива своята визуална култура, защото това е много важно. Имам чувството, че в днешно време хората страдат точно от липса на стил и вкус. Но тези неща, ако ги нямаш, ти можеш да ги придобиеш. Гледай произведения на изкуството, скулптури, старите художници, създавай си визуална култура, която бавно-бавно ще те научи кое е красиво, кое не е красиво, кое е стилно, кое не е стилно. Защото просто да снимаме едни красиви изображения – не е достатъчно. Още повече, че критериите за красота според мен вече са много принизени. Човек иска да види всичко веднага, то да „избухва“, за да го забележи.
Изкуството е детайл, изкуството е някакви много деликатни моменти, които ти трябва да видиш, да ги уловиш и да ги покажеш. Това е ценното, като гледаш изкуство – там има толкова много неща, които може да видиш, да усетиш и да се замислиш за тях. А не тези крещящите образи на силни цветове или на хора, които „крещят“, не някакви неща, за които се казва „Уау, колко е яко!“, но то не е яко. При мен е на интуиция. Много пъти са ме питали как избираш хората, които да снимаш – не мога да кажа. Просто виждам човек и искам да го видя през фотоапарат, искам да го снимам. Нямам система.
Как реагираш, като познаят, че си от People of Sofia и те помолят да ги снимаш?
Имал съм такива, случаи, да, но това е по-рядко. Много повече са случаите, в които са разбрали, че съм аз и започват едни огромни суперлативи: колко харесват работата ми, колко са ми хубави снимките. И на мен обикновено ми става много неудобно, защото не съм свикнал така. Плюс това, не смятам, че правя кой знае какво... Но това са много мили моменти, които донякъде осмислят онова, което правя. Защото аз не съм човек, който непременно се бори за публичност, изяви, успехи. Но все пак чуждата оценка винаги е важна. Винаги те стимулира още повече, дава ти енергия, зарежда те.
Ето една случка наскоро – когато откриваха коледната украса на Малките Пет кьошета. Аз цял ден бях там да снимам и от време на време спирам, пуша си цигара. И дойде едно момче при мен: „Здрасти!“, „Здрасти!“, „Нали ти беше от People of Sofia?”. Аз се чудя откъде го познавам. И той ми каза „Навремето ти ни снима пицарията“ – те са „Карузо пица“ – и си говорихме с момчето как са се развили, как всичко върви добре и завърши с това как, ако не съм бил аз, те може би е нямало да успеят. Аз не смятам така, защото те са успели с труда си, с това, което правят. Но все пак ми стана много приятно. Че инициативата, която имах по време на Ковид 19 – да снимам над 80 малки бизнеса – абсолютно доброволно, от сърце, както се казва – има някакъв ефект. Хубаво е човек да вижда ефекта от това, което прави. И така се стимулира да продължи.
Фото: Златимир Араклиев
Как избираш кои да са каузите, за които снимаш на добра воля за профилите си?
За мен е важно доколко тази тема се връзва със страницата ми и доколко е важна за нашия манталитет, за промяната ни като общество и като общност. С какво ще надградя тази тема и това, което ще представя – това е много важно при избора ми. Разбира се, много неща са важни, но аз не мога всичко да направя. Аз съм, както казах, сам човек и предпочитам да се съсредоточа върху теми като стереотипи, реч на омразата, насилието, хомофобия и всякакви неща, в които ние циклим от години и които бих искал да се променят – теми, за които много, много не се говори в публичното пространство.
Забелязал ли си интересни тенденции, промени през последните години, свързани с града, улицата, хората?
Генерално мога да кажа, че София се посещава от все повече чужденци. Петък, събота и неделя по „Витошка“ и централните части може би 50% от хората са чужденци, което е много хубаво. Лошото е, че някак си продължаваме да сме нетолерантни, продължаваме с този език на омразата, да се настройваме един срещу друг. Ние не черпим от този плюс да се срещаме с хора от други националности, други религии, друга култура. Все още оставаме прекалено капсуловани за външния свят, което е лошо за нас като нация – по този начин не се развиваме. А светът е заедност.
За кой друг град би направил People of?
Аз имам страница People of London, но не съм я развил. Като отидох за първи път в Лондон, бях впечатлен от тоя град, от хората, от различието, от разнообразието от стилове, от вкусове, от всичко! Безкрайна фиеста от аутфити, от начини на изразяване – защото да не забравяме, че дрехите са начин на изразяване. Тук, в България много-много не го осъзнаваме, но европейците не се обличат, за да се правят на интересни, а защото това ги изразява, като хора. И аз, помня, бях втрещен. Имах идея на два месеца да ходя в Лондон за по два дни, в които да снимам кадри за два месеца напред. Друг такъв град, с такава наситеност, е Амстердам. Някак си българите в облеклото и в себеизразяването чрез облеклото и стила си сме малко провинциални. Страхът да не те обявят за различен и страхът какво ще си кажат другите са все още много силни.
Милионите файлове, които трябва да архивираш, чантичката с техника, която постоянно носиш, редовното постване в социалните мрежи – кое ти тежи повече?
За мен идеалният вариант, в който нищо няма да ми тежи, би бил ей така да съм без камера и ако мога, като го погледна човека, да стане снимка, после мисловно да влезе в компютъра, да се обработи и да се публикува сама. Най-трудно ми е било, когато ходих с една огромна чанта с техника. Много тежка беше и ако на ден ходиш по пет-шест часа с нея, това наистина е голям проблем. Започваш и да се изкривяваш и можеш да получиш всякакви деформации. Също така ми е досадно да мисля кога трябва да публикувам дадена снимка, за да я видят повече хора. Досадно ми е да се съобразявам с алгоритмите на фейсбук и такива технически неща – не мога постоянно да мисля дали тази снимка ще събере много лайкове или няма да събере. Аз искам просто да я кача и хората да я видят.
Какви трикове използваш, за да не забелязват хората, че ги снимаш?
Нямам някакви специални трикове. Общо-взето се опитвам да снимам, преди да са ме забелязали. В момента, в който ме забележат, аз вече не снимам.
Кога си бил най-близо до това да те набият, че снимаш някого?
Имал съм две-три такива случки. Най-гадната беше една събота сутрин... Аз имах магазин за плодове и зеленчуци и всяка сутрин в пет часа ходих на борсата да зареждам. И към 7 вече съм в центъра – магазинът ми беше на една пряка на „Витошка“. Имах навика сутрин да спирам буса пред Гранд хотела, да ходя на Народния на някоя пейка, да си пия кафе и да обмислям задачите си за деня и, като стане 8 и нещо, да отворя магазина. Обикновено, като гледаш по Гурко, слънцето изгрява откъм стадиона и има много хубав изгрев. И аз много обичах да го снимам, да го хващам този изгрев. Една събота сутрин беше. Застанал съм аз по средата на пътя, снимам изгрева с телеобектив. И не виждам нищо около мен. И както снимам, изведнъж усещам някакъв човек до мен. И почва да ми крещи „Щооо ме снимаш, що ме снимаш!“. Аз бях много ошашавен, защото дори не съм го видял този човек – „Не Ви снимам Вас“. „Как да не ме снимаш мене, как да не ме снимаш мене, нали те виждам!“. Поиска да му покажа снимките, показах му. Но беше много агресивен. Събота сутрин – най-вероятно се е прибирал отнякъде, може да е бил във всякакво състояние. Беше много неприятно заради агресията му, беше като обсебен.
Случвало ли се е след твоя публикувана снимка на целуващи се хора – имаш много хубава такава поредица – да се окаже, че без да искаш, си разобличил тайни любовници? Вероятно хората, които следват People of Sofia, са си ги помисляли това.
Не искам да излиза така, че аз правя някакви едва ли не забранени неща... Но да, мислят си го, така е... Добре. Ще кажа първо, че българите по принцип много-много не обичат да бъдат снимани. Или обичат да бъдат снимани, като са нагласени, направени. Както едно време имаше лаф – „облечен си като за снимка“. И това е останало може би в по-старото поколение. Вече по-младите не са така де, но го има. Плюс това, не знаеш човек в какво настроение е в момента, в който съм го снимал. Той може да е много щастлив. Но може и да е в много лошо настроение, може да му се е случило нещо лошо, може да е болен, той или негови близки, може да са го уволнили от работа, всякакви неща може да му са се случили. И той може да не е в настроение точно тогава, когато съм го снимал и да не се възприеме на кадъра. Имал съм случаи, когато хора са ми писали да им махна снимките. Никога не съм се интересувал по каква причина и винаги съм уважавал това тяхно право. Имало е няколко случая, в които съм снимал влюбени двойки, от които един от двамата партньори е поискал да изтрия снимката, защото – най-честата причина, която са ми давали – че не са се харесали на снимката. Тоест момента, който аз съм хванал, те са намерили нещо в него, което за тях не е окей. Напълно разбираемо е това да се случи. Нямал съм случай да хвана хора, които да са изневерявали и мен това не ме интересува. Когато човек ме помоли да му махна снимката, никога не съм разпитвал защо. Имало е два-три случая обаче, когато съм разубеждавал хората да я махна. Като съм им обяснявал, че снимката наистина е много хубава, че си заслужава да я видят повече хора. И те са размислили. Тоест, по някакъв начин те са си променили мнението за начина, по който изглеждат, в който съм ги хванал в даден момент. Също така понякога хората се притесняват как са облечени, как са представени. Човек, когато се види на снимка, иска да изглежда добре в собствената си представа. Това е нормално и напълно разбираемо. А и това е все пак стрийт фотография, аз снимам реалния живот.
Има ли опасност след още десетина години вече да си снимал всички интересни хора в София?
Неее, няма как. Но има известна умора, има известно зацикляне, има периоди, в които не ми е интересно. Аз съм много човек на настроенията. Като съм в лошо настроение, не снимам, не виждам нищо, всички хора ми се струват смотани, градът ми се струва смотан, животът ми се струва смотан. Преминавам през такива периоди, които ми влияят на снимането. Но не смятам, че ще загубя интерес към това да снимам хората или че ще мога да наснимам всички по-интересни хора, защото всяко време си има своите интересни хора. Самите хора, които съм снимал преди, са се променили сега. Имах случай да не позная човек, когото съм снимал преди – не че съм забравил снимката, а човекът се беше променил външно.
Помниш всички хора, които си снимал?
Да, общо взето ги помня.
А колко хора предполагаш, че си снимал досега? Десет хиляди?
Толкова някъде. Или малко повече. А имам и много непубликувани. Обаче през последните няколко години се занимавам изключително много и с кампании и проекти, които са социално насочени. И съм решил в края на тази година да преброя всички хора, които съм снимал само тази година, които са с интервюта и с текстове. По мои груби изчисления, дано да не бъркам, са може би около 200 човека за тази година. Имам предвид снимани хора с интервюта, не случайни хора по улицата, а хора, с които съм се срещал, с които съм говорил, с които сме участвали в разни проекти. За мен това е голяма гордост, защото много хора не знаят, че аз съм сам. Може би няма друга платформа в социалните мрежи, зад която е един човек, който за една година да е снимал толкова много хора и да ги е интервюирал. Не говорим за екип. Така че много се гордея с това – че сам успях да се срещна с толкова много хора и да разкажа толкова много истории.
Колко често приятели и познати са те молили да ги снимаш за профилна? И какви почерпки приемаш за такава услуга?
Постоянно! Аз много се кефя, като видя хора с профилна снимка, която са взели от страниците ми. Това за мен е голям кеф! Това са много хора, наистина. Не се хваля – но са много хора. Иначе да, молят ме приятели, близки и, разбира се, ги снимам. Не им искам нищо, само да отбележат като кредит – че снимката е от People of Sofia.
А кой на теб ти е правил най-хубав кадър, като за профилна?
Златимир Араклиев. Имаше една кампания, в която ме бяха поканили да участвам, покрай което той ме снима и това ми е може би най-хубавата снимка, която най-много си харесвам досега.
Кои са най-популярните хора, които си срещал по улиците на София?
Самюел Джексън. Джон Малкович – преди години. Ейдриън Броуди. Но не съм ги снимал, защото не можах да ги хвана, изтървавал съм ги.
А тогава коя известна личност би си пожелал да успееш да снимаш на улицата?
Джулиан Мур. И Кейт Бланшет.
Казвал си, че най-много обичаш да снимаш деца и стари хора.
Да.
А какво никак не обичаш да снимаш?
Въпреки че обичам да снимам просяци и кошари, не качвам такива снимки, защото не искам да ги злепоставям. Много е лесно да предизвикаш някаква първична реакция, но все пак трябва да запазиш достойнството на човека, който е сниман.
Най-нелепо счупена техника?
Бях си дал камерата на близък приятел да снима и ми беше прецакал слота за картата, защото я пъхнал наобратно. И не само пъхнал картата наобратно, а и натискал, защото нещо не влизала...
Като поостарееш и коленете вече не те държат както сега, няма ли да ти е трудно обикалянето по улиците, за да снимаш?
Ще си взема асистент, който да бута количката из улиците, а аз ще снимам (б.а. - смее се). Насочил съм се, между другото, и към студийната фотография. Направих си съвсем наскоро малко фотостудио в центъра, където започнах да снимам портрети срещу заплащане и смея да твърдя, по отзивите на хората, че добре се получава. Нещо ново и интересно е за мен да „развивам“ образа на даден човек преднамерено. А и имам възможност да общувам на спокойствие с даден човек, да го „уловя“ в най-добрата му светлина, както се казва.
Ако сега не беше давал интервю, какво щеше да правиш с времето?
Щях да съм си в нас и да си зяпам телевизия, защото вече идват коледните празници, а аз почти съм свършил всички ангажименти. Щях и да снимам малко – но не обичам студа, зимата съм по-слабо активен.
Кадри: People of Sofia
Интервю на Милен Антиохов
