Малко по малко, българската алтърнътив рок сцена получава все повече внимание не само на най-близките до нея фенове. Това в последните години се дължи и на една от стойностните и интересни банди – The Lefties: Даниел Стайков (вокал и китара), Андрей Андреев (барабани), Християн Капитанов (бас, китара) и Калоян Паунов (бас). След два албума (NERO, 2021 г. и Skill Is to Expect a Surprise, 2019 г.) и двата вълнуващи сингли – „Сляти“ (2023 г.) и „Секунда“ (2022 г.), очакваме скоро новия им, трети албум. Дотогава – ето какво научихме за и от Даниел:
Успявате ли все още да си правите каквото вие си искате в музиката, или понякога се съобразявате и с очакванията към вас?
Успяваме, да. Ако нещо не ни се свири, просто не го свирим. Музика се създава с първа цел да сбъдне фантазията на артиста, като изкара тези идеи наяве, без съображения. Втората цел е да се сподели със света. След като творческият процес е приключил и е време за споделяне, тогава може да се мисли как ще бъде възприето.
Кой е първият човек, който чете текстовете или слуша първите варианти на нова песен?
Най-често това са Илиян Червенски (много добър музикант), приятелката ми и баща ми и други музиканти и приятели, с които усещам близост.
Как намираш вдъхновение/решение, когато си зациклил – любима музика, тишина, филми, пълна почивка, или?
Създаването на хаос помага, разбутване на рутината. Може да е много просто, нещо ново или отдавна неправено.
Текст на каква тема никога няма да напишеш?
Политическа тема – системата и т.н., битовизъм, ракии, салати. Мога да се насладя, когато някой друг го прави, но такива неща са крайно не за мен като теми за текстове.
Най-неточното определение за вашата музика/стил? Или пък – най-несправедливото сравняване с друг вокал – че напомняш на него?
Засега не се сещам за ситуация, в която сме били определени неточно. Окей сме с обобщителното „алтърнатив рок“. За вокала ми сравненията, които съм чувал също са били доста адекватни. За външен вид ме е шокирало, че съм приличал на Зак де ла Роча, Робърт Смит и Буги Барабата.
Фото: Анжелика Давидкова
Преди 2-3 години си споделял, че мечтаеш да подгрявате концерт на Placebo. А кои – в мечтите ти – са групите, които би искал да направят кавър на ваша песен – и коя?
Би било интересно Placebo или Deftones да свирят песента ни „Сляти“.
Кои хора предпочиташ в публиката на концерт – пеещите с теб, но снимащи постоянно с телефона си или гледащите безизразно, но лекичко поклащащи глави в ритъм?
Всеки, който е фокусиран и е максимално в сегашния момент, независимо как го изразява.
Какво правиш, ако по време на концерт ти стане лошо – прекратяваш, защото здравето преди всичко; или довършваш, защото – дори и пет човека в публиката – така е професионално?
Ако не е на смърт, ще гледам да избутам максимално.
Успял ли си вече да счупиш поне една китара – умишлено, на сцената или без да искаш в друг момент?
Чупил съм китари умишлено и неумишлено, но засега не и на сцена. Догодина. Като захлебим.
Фото: Марлен Мардиросян
Приятелките ви идват ли на всяко ваше участие? Надзирават ли, контролират ли случките с фенките? Или им е писнало да обикалят градове и фестивали и си правят други неща, докато вие свирите?
Приятелките ни често идват с нас. Фенките ги забелязват и са внимателни.
Градът, в който бяхте най-силно и приятно изненадани от публиката и местните фенове на музиката ви?
Ловеч.
Шумен сърди ли се, че от известно време насам сте на практика софийска група?
Шумен ни обича и ние го обичаме.
Почти 12 години The Lefties. Кога в този период и как си се изявил най-мощно като „Звезделин“, си звездял най-грубо и впоследствие ти е било тъпо от това?
Когато бяхме тийнейджъри около „Голямото rock междучасие“. Първият досег с телевизионния екран на ранна възраст, комплиментите, вниманието... Взехме се за голяма работа като типични невидeли хлапета и бръщолевихме горделиви глупости за това как сме много велики и над нещата... Не се сещам за конкретна ситуация, но беше константно. Бързо се приземихме, след като балонът се спука и се върнахме обратно към реалността, че имаме още много хляб да ядем до каквото и да било величие и пак цял живот ще се учим.
А кога, благодарение на публика, фен или колега си се почувствал най-хубаво похвален, „мазан с мед“ и получил възхищение?
Като са ми казвали, че музиката ни им е помогнала да преживеят трудности – това се усеща най-дълбоко. За по-повърхностни ситуации – че е страхотна за секс и че съм много забавен и остроумен в текстовете си, хи-хи.
The Lefties
Ако се преродиш назад във времето, в „кожата“ на кой музикант от миналото искаш да поживееш?
Може би Джим Морисън, Джими Хендрикс и Джеф Бъкли – не мога да избера, много могат да са.
Кое чуждо българско парче би било идеално за твой личен химн?
Остава – „Стоп“, защото съм надежден романтик.
Как си представяш света ни, ако в него няма, и никога не е имало, музика?
Сигурно щеше да има нещо друго, също толкова мистично, но нямам представа.
Колко най-дълго ти се е случвало да не слушаш и да не създаваш музика, да не си тананикаш дори?
Да не създавам музика – около 3-4 месеца. Да не слушам музика – може би 2-3 дни. Да не си тананикам – не съм способен, почти постоянно минават мелодии и ритми през главата ми всеки ден, дори и да не се превръщат в нещо повече от това.
Как се виждате след 50 години? Прогнозирай, моля!
Надявам се да сме смирени.
Какво да очакваме най-скоро от The Lefties? Трети албум кога?
Мистерията ще бъде шумно разкрита съвсем скоро.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?
Щях да побягам в парка, и, след като вече приключих, това отивам да правя.
Интервю на Милен Антиохов
