В една неделна вечер през октомври 1961 година американският дипломат Едуин Алън Лайтнър иска да отиде със съпругата си на театър в източната част на Берлин. В това няма нищо необичайно - и след началото на строежа на Берлинската стена през август същата година, представителите на съюзниците могат свободно да се движат из града, без службите на ГДР да ги контролират. Но на граничния пункт "Чекпойнт Чарли" дипломатът, който бил облечен с цивилни дрехи и пътувал с частния си автомобил, бил спрян и помолен да покаже документите си. Планираната приятна вечер не само не се състояла, но и се превърнала в един от най-напрегнатите моменти от Студената война.
И тогава дойдоха танковете
"Чекпойнт Чарли" разделя на две улица "Фридрихщрасе" и се използва от западните военнослужещи и чуждестранните дипломати за преминаване от Западен в Източен Берлин. Първоначално те имат достъп и до други гранични пунктове, но впоследствие министерството на вътрешните работи на ГДР ограничава възможностите дотолкова, че накрая остава само "Чекпойнт Чарли".
На 23 октомври 1961 година с одобрението на съветското ръководство вътрешното министерство на ГДР издава постановление, което изисква от цивилните сътрудници на американската военна мисия да показват паспортите си при пътувания до Източен Берлин. Това всъщност представлява нарушение на четиристранния статут на града, който гарантира съвместната отговорност на всички страни-победителки и свободата на придвижване на членовете на американските, британските и френските военни мисии.
В крайна сметка американците изпращат въоръжен конвой, който да ескортира дипломата Лайтнър през границата. След като през следващите няколко дни същото се повтаря и с други хора в цивилни дрехи, конфликтът ескалира. На 25 октомври генерал Луций Клей, съветник на американския президент Джон Кенеди в Берлин, изпраща първите танкове. Той е на мнението, че Кенеди се е предал твърде бързо след издигането на Стената - и затова е твърдо решен да отстоява американската позиция. Недалеч от Бранденбургската врата в бойна готовност е приведена и британска военна техника. В отговор на тази „империалистическа провокация" Никита Хрушчов също изпраща танкове към граничния пункт.
Така на 27 и 28 октомври десет танка М-48 и десет танка Т-54 стоят един срещу друг в продължение на цяло денонощие. Разделят ги само десетина метра, а в архивни документи е записано, че екипажите им са били готови за стрелба. Тогавашният генерал Анатолий Грибков впоследствие си спомня, че съветското военно командване е определило ситуацията като „опасна". Не са могли да повлияят нито правителството на Западна Германия в Бон, нито правителството в Източен Берлин - всичко е било в ръцете на СССР и САЩ.
Хрушчов и Кенеди първоначално дават указания на командирите на своите войски да реагират на насилието с насрещно насилие. В действителност обаче и двамата не желаят военен конфликт. В крайна сметка всичко приключва без проливане на кръв, а за развръзката са задействани дипломатически канали.
Игра на нерви
Кенеди моли Хрушчов да отмести малко танковете си, за да има самият той основание да накара американските танкове да отстъпят. Хрушчов се съгласява, след което и двете страни се представят като победителки в тази война на нерви.
В онези дни светът е на прага на Трета световна война, до която, за щастие, не се стига. "Чекпойнт Чарли" е междувременно историческа забележителност, която и до днес напомня за противопоставянето между Изтока и Запада. Който се интересува от събитията, разиграли се преди 60 години, може да ги "преживее" там с помощта на най-съвременни технологии.
Източник: Дойче веле
