Заради критично ниските резултати на българските ученици в последния международен тест PISA, още от втория срок на тази учебна година ще учат осмокласниците да четат грамотно. И тъй като ще са следващите, които ще се явят на теста като 9-класници, през есента ще проверяват входното им ниво по български език и литература, по математика и природни науки. Това става ясно от отговора на министъра на образованието и науката Галин Цоков до депутата Хатидже Георгиева (ДПС).
Задачите тогава ще наподобяват тези от международното изследване PISA.
Намерението на ведомството също така в края на тази година, при националното външно оценяване на 10-ти клас, да доминират различни задачи - за решаване на житейски проблеми с наученото по абсолютно всички предмети в целия учебен процес. Още: Катастрофата в образованието: Не изпитваме учениците по правилния начин, смята премиерът
„Коректно е обаче да отбележим, че резултатите от международното изследване не са единственият сигнал за нужда от предприемане на решителни стъпки. Към това подтикват и резултатите от националните външни оценявания, и държавните зрелостни изпити. Затова и още в началото на настоящата учебна година Министерство на образованието и науката предприе стъпки за осъществяване на анализи на национално, регионално и училищно равнище на тези резултати, да продължи и довърши започналата промяна към оптимизиране на действащите учебни програми и засили процеса на увеличаване на дела на задачите, насочени към оценка на практически умения. Това обаче е посоката, в която се работи от години и очевидно не дава достатъчно резултати“, подчертава министърът в отговора си.
Какви са мерките?
Той изтъква, че вече е разработен проект с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за повишаване на функционалната грамотност.
Основните насоки се свеждат до промяна в учебните програми, в преподаването, в ресурсите и в оценяването, за да се постигне цялостна промяна в качеството. Усилено се работи върху изготвяне на нова визия за по-рамкови учебни програми, ориентирани към изграждане на компетентности за живота, сочи още Цоков. Още: Защо българските ученици нямат нужните умения? МОН даде пример от чужбина как да се справим
Той обяснява, че МОН е фокусирано и върху образованието и грижата в ранна детска възраст, върху промяната в културата на оценяването, върху процеса и резултата, а не върху документа.
Разработва се нова методика за оценяване и одобряване на учебници с цел да се съобрази езикът им с възрастовите възможности на учениците, да се преодолее информационната претовареност, да се намали зазубрянето на факти и данни, да се развиват меки (комуникационни – б. р.) умения, да се ориентират към решаване на практически казуси, към разумно използване на дигиталните устройства и към впрягане на изкуствения интелект в полза на обучението.
