Изминаха три необикновени месеца в живота на всеки обикновен човек. Но това са и три необикновени месеца за родното образование. Дигиталната епоха нахлу за миг, но това не само не уплаши българските учители, а напротив, накара ги да откриват нови и оригинални начини да изпълняват мисията си на посланици на знанието.
С наближаващия край на тази необичайна учебна година потърсихме отново тримата български учители от видеото, заснето от издателство КЛЕТ България. Попитахме ги как са посрещнали трудностите в условията на пандемия, как са се справили с предизвикателствата на дигиталното обучение и какво е тяхното виждане за бъдещето на образователната система. Ето какво споделиха в блиц интервю преподавателите Августина Давчева от Софийската математическа гимназия, Александър Чакмаков от 31-во СУ - София, и Росица Василева от столичното 1-во СОУ:
1. Пред какви трудности се изправихте по време на извънредното положение?
Августина Давчева: Трудностите бяха първия час при първата онлайн връзка с първия клас. Но с първото кликване на бутона всичко се подреди.
Александър Чакмаков: Основните трудности бяха в началото на извънредното положение, в това децата да разберат, че училището може да функционира и по различен начин, в използването на електронната среда - учебници, проекти, домашни работи.
Росица Василева, 1-во СОУ София: Трудностите бяха и в личен, и в професионален план. Трябваше да стоя вкъщи заедно с 5-годишния ми син, без възможност за разходки и контакти с хора, и същевременно се изправих пред голямото приключение, наречено дистанционно обучение.
2. Какво най-много Ви липсваше и какво най-много Ви хареса в новите условия през изминалите три месеца?
Августина Давчева: Липсваха ми реакциите и най-вече атмосферата в клас. Хареса ми бързата организация на Ръководството на СМГ и единната платформа на работа. Това превъзмогна стреса при мен и колегите за търсене и намиране на подходящи канали за комуникация.
Александър Чакмаков: Липсва ми живият контакт. От друга страна, след като учениците свикнаха с новата реалност, урочната работа започна с пълна сила и успеваемостта се повиши.
Росица Василева: Хареса ми,че имах възможност да продължа обучението на моите ученици. Липсваше ми живият контакт - за един учител е от голямо значение да е в контакт с децата.
3. Какво е Вашето виждане за бъдещето на образованието? Как смятате, че ще се отрази на българското образование внезапната промяна, през която преминахме?
Августина Давчева: Считам, че случилото се може единствено да се отрази позитивно в българското образование. В нормална обучителна среда електронните платформи задължително трябва да продължат да съществуват паралелно като изключително ценен ресурс за консултации, подпомагащо обучение, допълнителна работа с изявени ученици, за работа по проекти между самите ученици в малки групи, за обучение при грип и защо не и за родителски срещи.
Александър Чакмаков: Смятам, че този тип дигитализация повлия добре на българското образование. В бъдеще ще бъде по-лесно да се работи от вкъщи, както и да се минава на дистанционно обучение по 1-2 седмици преди сериозни грипни ситуации.
Росица Василева: Със сигурност дистанционното обучение промени българското образование. Голяма част от колегите ми и аз, разбира се, все по-често започнахме да работим с електронни ресурси, нещо, което в присъственото обучение не е наложително. Повечето колеги сега са по-смели и спокойни в работата си с различни приложения и програми. Смятам, че тази форма на обучение може да е подкрепяща или допълваща, но не и основна за дълъг период.
4. Споделете ни какви са Вашите трикове, за да структурирате един пълноценен онлайн урок.
Августина Давчева: Трикове нямам. Изградих нова методика на преподаване, синхронизирана с новия тип обучение. Оказа се успешна, коректив за която е обратната връзка на учениците ми.
Александър Чакмаков: Няма трикове. Ако и в обикновената класна стая уроците са на ниво, то те неминуемо се прехвърлят и във виртуалната класна стая. Когато се проявява разбиране, децата го усещат и работят с желание.
Росица Василева: За един пълноценен онлайн урок учителят задължително трябва да има план А и план Б. Може да има прекъсване на интернета или да се получи микрофония, или други затруднения. Затова установих предварителни правила за работа.
5. Промениха ли се и как отношенията с учениците Ви?
Августина Давчева: Не, взаимността между учениците и учителя е независима величина от вида преподаване - виртуално или реално.
Александър Чакмаков: Предполагам - не. Прави обаче впечатление, че децата искат да дойдат и да седната в класната си стая повече от всякога. Сега връзката учител - ученик - родител е много силна.
Росица Василева: Станахме по-близки, защото трудностите бяха взаимни. Освен това, включвайки камерите си, ние сякаш се пренасяхме в дома на всяко дете, а и те в моя дом.
По-голяма промяна претърпяха отношенията ми с родителите. Признателна съм за толерантността, търпението и разбирането, които проявиха.
6. Пишете ли забележки, ако не внимават?
Августина Давчева: Не, разчитам на личния, и то успешен, контакт по телефона с родител.
Александър Чакмаков: Забележката е остаряло понятие - такива ми пишеха на мен като ученик. :-) Сега е добре децата да бъдат стимулирани.
Росица Василева: Да пишеш забележка, че децата не внимават в дистанционното обучение, е все едно радиоводещият да се сърди на слушателите, че се разсейват. Това пречи на тях самите, а не на класа.
7. Какво ще пожелаете на Вашите ученици за края на учебната година?
Августина Давчева: Вярвайте в собствената си победа, защото „Побеждават онези, които вярват, че ще победят!”
Александър Чакмаков: Да знаят, че учителите им вярват в тях. Пожелавам им прекрасно лято, да забравят за технологиите и компютрите... да го прекарат в планината или на морския бряг, да заредят силите си и да са готови за една много по-успешна 2020/2021.
Росица Василева: На всичките си ученици желая да са здрави, да изживеят незабравима лятна ваканция и наесен всички да се видим в училище!
