Ректори изразяват резерви относно концепцията на МОН за обединението на университети, става ясно от изпратените становища по нея. Те са три на брой - на Висшето училище по телекомуникации и пощи, на Лесотехническия университет и на Съвета на ректорите. Опасенията им са, че обединените вузове няма да имат възможност да вземат самостоятелно оперативни решения, че сливанията едва ли ще постигнат очакваните цели, че ще се елиминира конкуренцията, даваща избор на студентите и т.н. На всяко от тях екипът на акад. Николай Денков опонира, пише в. "Сега".
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
От Съвета на ректорите смятат, че дадените от МОН примери за успешни обединения в международен план "далеч не са доказали до такава степен своята ефективност и устойчивост на положителното въздействие, което да обоснове приемането им за аксиоматична предпоставка за правенето на категорични изводи в една или друга посока". От правните характеристики на предлаганите обединения оттам правят извода, че те биха представлявали "квазихолдингови двустепенни структури с широко изместване на управленските правомощия от съставните юридически субекти (настоящите висши училища) към дружеството-майка (обединение). Дружеството-майка би следвало да е юридическо лице sui generis, нововъведено в нашия правен ред, което ще е огромно допълнително предизвикателство за законодателя при формулиране на неговите белези и компетентност", пишат от Съвета на ректорите. И обръщат внимание, че обединенията създават не хоризонтални, а вертикални връзки между участващите в него субекти, което "категорично не кореспондира със заявения принцип на доброволност при учредяването им".
"Основен белег на холдинговите структури е пълната загуба на икономическа и организационна идентичност на дъщерните субекти и възможност за оперативно вземане на решенията чрез делегиране на тези функции на обединението. Съставните субекти имат единствено формална юридическа идентичност без възможност да определят независимо своите управленски решения", посочват ректорите. "Аналогията с холдинговото дружество по Търговския закон не е уместна, тъй като основна цел на холдинговото дружество е търговска. Обединението е доброволно сдружение на висши училища за общо управление и осъществяване на съвместна учебна, научна и друга дейност, съответстваща на спецификата на съставните висши училища. Специалната уредба в ЗВО следва да отчита характера на тези отношения и да бъде построена върху принципи, различни от установените в Търговския закон, вкл. и върху декларирания принцип на доброволност", казват от МОН.
От Висшето училище по телекомуникации изтъкват, че създаването на консорциуми на вертикален принцип, като се пропускат възможностите за хоризонтални връзки между отделните висши училища, нарушава естествения ход на тези процеси и би било неефективно. "В законодателството има достатъчно примери за т.нар. „мъртви” законови текстове, които формално съществуват, но поради непригодеността си към изискванията на реалния живот, не се прилагат. Много по-голям смисъл би имало в създаването на механизъм, който да насърчи висшите училища да се откажат от съществуващите свои факултети и катедри в неспецифични за основния им профил професионални направления и по този начин да се концентрират в ролята си на образователни или научноизследователски структури в областите, където безспорно имат успехи, отколкото да се търси съкращаването на тези структури с предложения в концепцията подход", казват оттам.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
От МОН посочват, че създаването на хоризонтални връзки между вузовете е възможно и при настоящата нормативна уредба и е многократно подкрепяно от държавата. "Няма как да се разбере дали тези текстове ще бъдат „мъртви“ без концепцията да бъде конкретизирана и без да се прецизират текстовете на ЗВО, които регламентират този тип структури", казват оттам. Допълват, че академичната автономия позволява закриването на неспецифични направления да бъде решено изцяло от самите висши училища, стига те да "проявяват гъвкавост и предприемчивост" - те обаче рядко се възползват от това.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
От Съвета на ректорите заявяват, че Концепцията на МОН за обединяване не съответства на заложените цели в Стратегията за развитие на висшето образование (2021-2030) и "доброволните хоризонтални алианси и консорциуми, голяма част от които по правило са неправосубектни, имат малко общо с предложената в този й вид идея". "Концепцията се основава именно на принципа на доброволното обединение, като представя визия за структура, която до момента не е регламентирана в ЗВО. Обратно, "доброволните хоризонтални алианси и консорциуми, голяма част от които по правило са неправосубектни" и сега са възможни в съществуващата правна рамка. Следователно, предлаганата концепция допълва съществуващите възможности, а не е тяхна алтернатива", опонират от МОН.
Най-много и критични бележки е изпратил Лесотехническият университет. Оттам смятат, че очакваните ефекти от обединенията са хипотетични и пожелателни и не се базират на конкретен задълбочен анализ, както и че части от концепцията представляват значим риск за влошаване на висшето образование у нас.
От ЛТУ обвиняват МОН, че правят обобщение, че вузовете по принцип изостават от изискванията на новите реалности. "Това не се отнася за част от висшите училища, в т.ч. и за ЛТУ. Учебните планове в ЛТУ се обсъждат с потенциалните работодатели и тяхното мнение се взема предвид при периодичните актуализации. Практическото обучение в ЛТУ е съществен дял от цялостното обучение за всички специалности", казват от университета. "ЛТУ не се отличава с особено висока степен на развитие на научните изследвания (фундаментални и приложни), които са важна съставна част на съвременното качествено висше образование", отвръщат остро от МОН.
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
"Общата цел би била смислена само, ако ще се обединяват висши училища със сходна специфика (обучаващи по едни и същи направления), но с риск да се загуби конкуренцията", смятат от Лесотехническия вуз. "Това твърдение не е вярно. Университетът в Аалто, Финландия е сформиран от обединение на три висши училища със съвсем различен профил - инженерен, изкуства и икономика, именно за да се осигури синергия между тези различни области", казват от МОН.
"Оптимизирането на дублиращи се дейности и учебни програми чрез обединяване на университети със сходни специалности ще има обратен ефект. Ще се елиминира сега съществуващата конкуренция за предоставяне на по-качествена образователна услуга и ще лиши кандидатстудентите от избор", смятат от ЛТУ. "Всеки конкретен случай трябва да се анализира спрямо възможните ползи и рискове. По логиката на изказаната от ЛТУ гледна точка, която абсолютизира ползата от конкуренцията, би трябвало всички висши училища да се конкурират във всички области, за да има максимална конкуренция", изтъкват от МОН.
"Обединяването стои като самоцел, без да се дава сметка, че висшите училища могат да постигат "съвместното обучение, съвместни учебни програми..." - не като се обединят някои, а като си сътрудничат с подходящите висши училища - различни в отделните случаи. Принципът за доброволност се приветства, но прозира инструментът за икономическа принуда", притесняват се от ЛТУ. "Не е налично противоречие, защото идеята на обединението е именно тази - да създаде нови допълнителни възможности за сътрудничество и да повиши конкурентоспособността, гъвкавостта и видимостта на различните участници в системата", казват от МОН.
От вуза смятат, че целта да се повишат финансовите приходи от увеличения брой студенти е изцяло пожелателна и не е подкрепена с примери или задълбочен анализ. На това от МОН отвръщат, че изборът на кандидат-студентите често се определя от "престиж", "известност" и други подобни характеристики на висшите училища. "Следователно повишаването на видимостта е свързано с повече възможности за привличане на студенти, вкл. и от чужбина", смятат оттам.
ОЩЕ: Парламентът окончателно узакони съвместното обучение на студенти
