Науката е възможност за развитие на университетите. Тя може да привлече и повече пари за тях. Ето защо науката трябва да влезе в актуалния дневен ред на всички висши училища.
Още: Кой ще преподава часовете по религия и как ни говори църквата? Спор за новия предмет в училище
Още: МОН оказва по-сериозна подкрепа за учениците със СОП
Това заяви министър Николай Денков на среща с ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Той призова за съвместни усилия в търсенето на целево финансиране за науката в университетите, съобщиха от МОН.
От името на Съвета на ректорите неговият председател проф. Любен Тотев от Минно-геоложкия институт изрази надежда, че мнението на висшите училища ще бъде търсено от МОН преди решенията в сферата на академичното образование да станат факт, а не след като бъдат взети.
В отговор министър Денков покани ректорите да се включат активно в доработването на промените в Закона за развитието на академичния състав. „Целта е за всяко професионално направление да се формулират специфични изисквания за академично развитие, които да са подкрепени от гилдията“, подчерта министърът. Той очаква подкрепа от университетите също и в работата за усъвършенстване на Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания.
Още: Хомофобията, Старият Завет и часовете по религия: Отговорът на Вълчев внесе яснота (ВИДЕО)
Ректорите откроиха като проблем все още липсващите правила за стопанската дейност на университетите, която беше разрешена с промени в Закона за висшето образование още на 30 март миналата година. Някои висши училища като Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (ПУ) вече имат готови проекти в тази посока, но не могат да ги реализират без съответната наредба от МОН.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Важно: Вече ще признават завършено в чужбина средно образование и професионална квалификация
Необходими са някои промени в показателите на рейтинговата система за оценка на висшите училища, смятат още ректорите. „В класацията не се вземат предвид спецификите на художествено-творческата дейност. При свободните професии е много трудно например да се съберат обективни данни за заетост и доходи. Как ще отчетем например номинирания за „Оскар“ възпитаник на Националната художествена академия Теодор Ушев?“, попита ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. Станислав Семерджиев. Министър Денков подчерта ползата от рейтинговата система и изрази готовност тя да бъде подобрена, където е необходимо.
Списъците с приоритетните и със защитените специалности също имат нужда от преработка, посочи ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков. В момента приоритетните направления са твърде много, а защитените специалности – твърде малко, смята той. Според проф. Запрян Козлуджов от ПУ трябва да се помисли за по-справедливо разпределение на бюджетните средства за висше образование, дори ако държавата ги запази на сегашното им равнище.
Министър Денков вижда развитието на висшите училища в три основни посоки. „На първо място университетите ще спечелят, ако всеки от тях наблегне на областта, в която е най-силен. Още много неизползван потенциал има също в продължаващото образование на второ място и в привличането на повече чуждестранни студенти – на трето“, каза още проф. Николай Денков.
Още: Нов учебен предмет "Добродетели и религии": С ролеви игри МОН ще спира езика на омразата
Още: Правителството с важни промени, засягащи близо 140 000 студенти
