Размерът на фискалния резерв към 31 март е 7,9 млрд. лева

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към март 2021 г. е отрицателно в размер на 619,4 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 582,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 37,1 млн. лева.

Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите

Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 г. са в размер на 11 348,1 млн. лв. или 23,8% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, когато приходите в бюджета все още не бяха засегнати от негативните ефекти от избухването на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 г. нарастват с 370,8 млн. лв. (3,4%). При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава ръст с 501,6 млн. лв. (4,9 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват със 130,8 млн. лв. (15,7 %), сравнени с края на март 2020 година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лв., което представлява 23,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лв. (2,9 %) спрямо отчетените за първото тримесечие на предходната година, като формират 77,8 % от общите постъпления по КФП за периода. Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията, също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок преди удължаването – 31.03.2020 година.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 263,2 млн. лв. или 18,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 402,7 млн. лв. (25,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 126,8 млн. лв. (27,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 205,7 млн. лв. (21,6 % от разчета), а тези от мита са в размер на 58,4 млн. лв. (24,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 336,5 млн. лв. или 26,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лв., което представлява 24,2 % от разчетените за годината.

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години

Неданъчните приходи по КФП са в размер на 1 814,1 млн. лв., което представлява 27,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 г. възлизат на 11 967,5 млн. лв., което е 22,8 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2020 г. бяха в размер на 9 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени незначителни по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато през първото тримесечие на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите и политиките в социалната сфера, заложени в одобрения ЗДБРБ за 2021 г.

Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 314,2 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, разходи за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи и разходите за издръжка също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, ремонти на пътни инфраструктурни обекти, зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и други.

Нелихвените разходи са в размер на 11 169,5 млн. лв., което представлява 22,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2021 г. са в размер на 10 349,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 813,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 318,8 млн. лв. или 48,5 % от планираните за 2021 година.

Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС

Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2021 г. е 7,9 млрд. лв., в т.ч. 7,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.