България има стара традиция в книгопечатането. То датира у нас от далечната 1494 година, тоест само 39 години след отпечатването на Библията на Гутемберг, която поставя началото на книгопечатането като цяло. За първата българска печатна книга според повечето изследователи трябва да се счита отпечатаната през 1507 година „Служебник“, която излиза под пресата във влашко Търговище, макар и преди „Служебник“ у нас да има отпечатани няколко инкунабули (първи печатни книги в Европа след началото на книгопечатането). Вероятно ви е любопитно и коя е първата печатница в България освен коя е първата печатна книга у нас?
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
Коя е първата печатница в България?
Преди Освобождението българските печатници са ситуирани в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена и Крагуевац, като печатницата на Иван Богоров в Цариград от 1848 година се считала за най-добра. Първата българска печатница, разположена извън територията на България и създадена преди Освобождението, е била в Солун и на архимандрит Теодосий Синаитски. Годината е 1838 година.
7 неочаквани ползи от четенето на книга
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
На територията на България през онези година неуспешни опити да създадат печатници правят Васил Априлов в Габрово и Драган Цанков в Свищов. Първият успешен опит е на Никола Карастоянов през 1846 година. Неговата печатница е първата българска печатница на територията на България – Самоков и била удачна за щампи и малки книги. Винаги, когато се питаме коя е първата печатница в България, следва да уточним дали визираме печатници, основани от българи в чужди държави, или печатници, функциониращи на нашите земи. След печатницата на Карастоянов в Самоков години по-късно (1864 година) е създадена още една печатница на родна земя – в Рилския манастир. Наречена е „щампарница“ и е оборудвана с голяма желязна печатна преса, хартии и мастила. Нейният основател хаджи Калистрат Щампара е получил образованието си и се е научил да печата в Белград. Печатницата функционира успешно до 1922 година.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Печатницата на Хр. Г. Данов също първоначално преди Освобождението се намирала извън територията на България – във Виена, а след него е пренесена на родна земя – в Пловдив.
Извън територията на България печатница има и Любен Каравелов. Тя се намирала в Букурещ, а дейността ѝ била свързана с революционно освободително движение на българите. През 1877 г. Каравелов също пренася печатницата си на българска територия – във Велико Търново.
Коя е най-малката книга в света?
Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?
Още: Най-вкусната салата от цвекло, която всеки ще хареса
Историята на първата българска печатница в Солун
Ако приемем за отговор на въпроса коя е първата печатница в България, тази на Теодосий Синаитски (български духовник и книжовник) в Солун, тъй като България е била под робство и реално е нямала своя земя, то ще е интересно да разберем повече за историята ѝ. По думите на Марин Дринов тя е печатала книги още през 50-те години на 19 век. Теодосий Синаитски изпратил бедно момче, станало даскал (даскал Камче) в Белград, за да се учи на печат. В къщата на даскала във Ватоша била създадена и самата печатница на Теодосий Синаитски, а самият даскал Камче работил като печатар. Гръцкият владика обаче разбрал за печатницата и изискал от Камче да преустанови дейността. През 1836 година Теодосий преместил печатницата в Солун на Вардарската улица в помещение към църквата „Св. Мина“. До 1939 г. там се издавали български книги, зародило се истинско огнище на националната просвета, докато печатницата не била подпалена и унищожена.
