Трифоновден (Трифон Зарезан) е православен празник от неподвижен календарен тип, на който се чества паметта на светия мъченик Трифон. С времето неговите дати се смесват - църковната календарна реформа го установява на 1 февруари, а народната традиция продължава да го тачи на 14 февруари. Така Българската православна църква го отбелязва в цикъл от 3 дни: Трифоновден - на 1-ви февруари, Сретение Господне - на 2-ри, свети Симеон - на 3-ти.
Това е празник на лозарите, градинарите, кръчмарите и соколарите.
По традиция на 14 февруари стопанката на дома рано сутрин омесва пита от грижливо пресято брашно и готви пълнена кокошка с ориз или булгур. Отначало кокошката се сварява, както е цяла, пълни се и се пече на саджак (пиростия) – метален триножник за огнище. Сетне се слага във вълнена торба (задължително нова и неупотребявана), заедно с бъклица вино и питата. С тези торби мъжете отиват на лозята, всеки се прекръства и отрязва по три лозови пръчки от три главини. Прекръстват се отново и поливат лозите с виното. Именно този ритуал е „зарязването“.
Най-забавните пожелания за Трифон Зарезан, 2022 година
После се събират заедно, избират „цар на лозята“ - задължително от най-заможните хора. Един и същи човек не може да е „цар“ две последователни години. Още сутринта глашатай с тъпан обикаля по-главните улици, бие тъпана и съобщава, че старият „цар“ този ден ще си отиде и ще бъде избран нов. На някои места в лозята след водосвета, извършен от свещеник, се пекат два овена и се носи много вино, освен ритуалното в бъклиците. „Старият цар“, облечен в нови дрехи, вдига икона на свети Трифон, която е съхранявал в къщата си цяла година, три пъти се провиква, че в името на свети Трифон и в Божие име е бил „цар на лозята“, но отсега нататък няма да бъде. Посочва кой ще е новият „цар“ (предварително уговорен, също заможен големец) и му връчва иконата.
Сетне постепенно започва гощавката. Новият „цар“ бива увенчан с корона от лозови пръчки и с още един венец през рамо, след което сяда върху колесар на каруца, теглен от лозарите. Съпроводени от звуци на гъдулки, гайди и бумтеж на тъпан, всички тръгват към населеното място – село или град.
Там се спират пред всеки дом, а стопанката в бял котел изнася вино, черпи първо „царя“, после останалите. Колкото вино остане в котела, бива плиснато върху „царя“ и се изрича: „Ха да е берекет, че да лива и прелива прага!“, на което той отговаря: „Амин!“ Щом стигне до своята къща, „царят“ облича нови дрехи и, все така с венците, сяда на челното място пред дълга трапеза и посреща съселяни или съграждани.
Следващите два дни, наричани „трифунци“, се наричат за пазене от вълци: жените в никакъв случай не режат с ножица (целта е да не може да се разтварят вълчите уста, както се разтваря ножицата), не шият, не предат и не плетат. Омесват обреден хляб. Една част от него разнасят по съседите, а залъци слагат и в храната на добитъка – та и хората, и животните да се пазят от вълците.
Обикновено обрядът „зарязване“ се извършва от мъже – но на отделни места в Югозападна България може да бъде изпълнен от жени.
