На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне, празник, известен още като зимна Богородица, тъй като в християнството денят е свързан именно с преклонението пред Света Богородица. Като народен празник Сретение Господне е познат като Петльовден – празник на мъжките майки, празник на мъжката плодовитост, свързан според някои източници и със събирането на най-тежкия данък в Османската империя – кръвния.
Сретение Господне в църковния календар
Като църковен празник Сретение – посрещане на Господа е празник в чест на посрещането на Богомладенеца Иисус Христос в 40-ия ден от рождението му в Йерусалимския храм от праведния старец Симеон. Старозаветният закон гласял, че всяка първородна мъжка рожба трябва да се представи на Бог в храма на 40-тия ден от раждането, за да се благодари на Бога и да се измоли здраве за детето.
Сретение Господне - какво се празнува на този ден
Сретение Господне – легенда за празника
Въпреки че се сочи като наследник на древен славянски празник на ловците и пчеларите, традициите и обредните практики на Петльовден нямат общо с пчеларството и лова, а със силата и духа на българската майка по време на турското робство и кръвния данък, откъсвал мъжки рожби от полите ѝ. Легендата разказва за смела българка от бургаския край, която решава да убие мъжката си рожба, но да не я даде на поробителя. Вместо това обаче майчицата скрива детето си и коли петел, чиято кръв разпръсва в двора, за да реши душманинът, че това е кръвта на детето. Поробителят не стъпва повече в това село да събира кръвен данък, а денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжката рожба.
Сретение Господне – обредни практики
Петльоден, Петелковден, Петеларовден, Петлешковден – всички тези имена, с които се назовава 2 февруари не са случайни и всички са свързани с петела от легендата за празника, заколен от силната българска майка, за да спаси мъжката си рожба. Петелът традиционно се коли на портите, като млад мъж или момче трябва да го принесе в жертва. С кръвта му ритуално се намазват страните на момчетата за здраве и мъжка сила, както и вратите на постройките и домовете, а главата се закача на оградата.
Сретение Господне - ето кои традиции се спазват
Петелът е част и от обредната трапеза за празника. От него се вари курбан, който се раздава за здраве и плодовитост на мъжките рожби. Приготвя се за обредната трапеза и пълнен петел с булгур или ориз. Тъй като хлябът, баниците и питите са задължителни на българската обредна трапеза и за християнски, и за народни празници, жените омесват обредни питки и за Сретение Господне, които са специално наречени за полова мощ на момчетата. Петел се коли според традициите и в домовете, в които има момче, и в тези с момиче. Обредните практики обаче изисквали майките на момчетата да подават за здраве бутчета от него, а майките на момичетата – от крилата, вероятно защото момичетата ще отлетят от дома, омъжвайки се, а момчетата ще останат – здраво стъпили на бащина земя, за да продължат рода.
В други краища на страната на Сретение Господне жените обличали сватбените си рокли, изчиствали и белосвали къщата и посещавали бабата-акушерка в селото, която ги посрещала с обредна трапеза и прекадявала под полите им, за да имат мъжки рожби. Така празникът Петльовден бил свързван с Бабинден – ден на родилната помощ.
Сретение Господне като личен празник
На Сретение Господне имен ден празнуват Радост, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радослава и производните на тях.
Какво не се прави на Сретение Господне
На празника домакините не трябва да се захващат с никаква работа извън обредните ястия и в някои краища белосването на дома. Не се шие, плете, тъче, не се подхваща кърска работа, а за да са здрави рожбите в дома, жените не трябва да докосват остри предмети.
