Петковден през 2024 година, както и всяка година, се пада на 14 октомври. Това е Деня на великомъченица Параскева, известна още като Света Петка. Тя се счита за покровителка на жените; нейният образ носи щастие в къщата, а също така предпазва от дяволска мания. Този празник се счита за край на лятото и на сезона с работа в градината и на полето.
История на празника
Параскева е родена в Икония през III век в семейство на ревностни християни. Името Параскева означава "петък" - денят, в който Исус е разпнат. Родителите искали да дадат на момичето име, което да подчертае връзката й с Христос.
Параскева последва стъпките на родителите си и реши да не се омъжва за езичник, а напълно да се посвети на Бога. Скоро жестокият римски император Диоклециан започнал страшно гонение на християните, като изпратил своя подчинен Аеций да се разправи с тях в Икония.
Аеций бил очарован от красотата на Параскева и я помолил да се отрече от Христовата вяра, обещавайки всякакви милости. Момичето обаче отказало да се отрече от Христовото учение; тя не се страхувала от мъките, на които ще я подложат езичниците. Неспособен да сломи упоритостта на Параскева, Аеций заповядал да я обезглавят.
Традиции и обичаи на Петковден
Светицата се смятала за покровителка на нивите и добитъка. В нейна чест се отслужват молебени, а в църквата се носят зеленчуци и плодове за осветяване.
Билките и цветята, които украсяват иконите на Св. Параскева, се смятали за лечебни. Ако някой е болен, с цветята и билките от иконата се налага болното място. На този ден децата се къпят в билкови отвари за здрави.
Св. Петка се счита и за покровителка на търговията, затова в нейна чест се провеждали търгове и панаири, където на най-почетното място се поставяла икона на светицата.
На много места този ден бележи началото на мачкането и протриването на лена. Първият протрит ленен сноп се освещава в църквата и се прикрепва към иконата на Света Параскева.
В Тракийския район се извършват специални обичаи с жертвоприношение на черна кокошка. На този ден е обичайно във всеки дом да се месят колаци, като най-големият се нарича в памет на Св. Петка.
На празничната трапеза задължително се слага месо, ястия с праз, курбан и сарми.
Вярващите се молят на Св. Петка за закрила на майките, дома, децата, както и за изцеление на болните.
