Още в далечното минало хората са разбрали, че захарта придава енергия, която се освобождава в кратък интервал от време и увеличава силата.
Лошото е обаче, че любителите на сладкото плащат своята страст със здравето си. За щастие, било намерено решение – и на мястото на бялата рафинирана захар дошли нейните заместители.
Мнозина се отказват от захарта по някоя от тези две причини:
- за да запазят стройна фигура;
- заради проблеми със здравето.
Както едните, така и другите се насочват към съвременните заместители на захарта. Те се делят на две големи групи:
- натурални (еритритол, сорбитол стевия и др.);
- синтетични (напр., цикламат и сукралоза).
Днес се произвеждат подсладители, които са в пъти по-сладки от обикновената захар – и затова биват консумирани в малки дози. Често те почти не съдържат калории, не влияят на степента на кръвната захар и след кратко време напълно се изхвърлят от организма.
Натуралните заместители може да имат различно насищане с калории и степен на сладост (някои по-малко, други повече от рафинираната захар). Доста от тях се разграждат по-бавно от захарта и не причиняват интензивно отделяне на инсулин.
Сред най-нашумелите заместители на захарта са следните.
1. Еритритол. Един от най-модерните подсладители, открит преди около четири десетилетия. За търговски цели се произвежда от царевица. Сладостта на еритритола е по-малка от тази на рафинираната захар – между 60 и 70%. А съдържанието на калории е толкова ниско, че продуктът може да се счита за безкалоричен. Нулевият гликемичен и много ниският инсулинов индекс ефективно уравновесяват нивата на кръвната захар.
Еритритолът не провокира кариес, тъй като не е хранителна среда за бактериите в устата. Не предизвиква ферментация в червата и се понася добре без неприятните странични ефекти на слабително в сравнение с други заместители на захарта. Негов отличен бонус е антиоксидантната му активност.
2. Стевия. Векове индианците гуарани от Южна Америка са използвали „медената билка“ стевия вместо захар. Днес от нейните листа е изолиран най-популярният подсладител, който е 200-400 пъти по-сладък от рафинираната захар. Въпреки, че гликозидите на стевията се усвояват от организма, за щастие те са с много малко калории.
Стевията притежава уникални биологични свойства! Нейните гликозиди не повишават концентрацията на глюкоза в кръвта, а напротив - допринасят за нейното намаляване. Влияят също така благоприятно върху холестерола, сърдечната честота, жлъчната секреция и кръвното налягане, спомагат за укрепване на стените на кръвоносните съдове и улесняват борбата с различни възпаления. Освен това, стевията не причинява кариес.
Разбира се, не всеки харесва характерното й послевкусие, но то може да бъде приглушено. Например, с еритритол. Комплексните подсладители стевия + еритритол днес са много популярни.
Сукралоза. Много хора се смущават от обстоятелството, че сукралозата се получава от обикновената захар. Но тя значително се различава от нея и се смята за един от най-безопасните подсладители. Около 600 пъти е по-сладка от захарта, а съдържанието й на калории се счита за нулево. При това, не оказва негативно влияние върху нивото на захар в кръвта.
Сорбитол. Натурален заместител на захарта, който за първи път е получен от офика (на латински – Sorbus, откъдето препаратът носи и името си). В промишлени обеми се получава главно от царевично нишесте.
По отношение на сладостта сорбитолът е много скромен: неговата сладост е 2 пъти по-малко от тази на захарта, но затова пък съдържанието на калории е около 3.4 kcal/g. В същото време за усвояване на този подсладител не е необходим инсулин.
Много хора отбелязват слабителния ефект на сорбитола, но това може да бъде избягнато, като се подбере индивидуална доза. Има редица препоръки да се правят поне 30-дневни паузи в употребата му след 3-4 месечна консумация.
Кокосова захар. Тя е 100% натурална, произведена от нектара на кокосови цветове. За разлика от еднокомпонентните заместители на захарта, съдържа много полезни минерали. Освен това, продуктът е наситен с витамини от група В.
В сравнение с традиционните подсладители, кокосовата захар е доста по-“несладка“ и има много по-нисък гликемичен индекс, поради което не предизвиква рязко повишаване на нивото на кръвната захар.
Тя повишава концентрацията на хормона глюкагон, който улеснява изгарянето на излишните мазнини.
Земна ябълка. Сиропът от грудки на земна ябълка (гулия, йерусалимски артишок, топинамбур) има мек сладък вкус, затова и често го сравняват с млад мед. Подобно на кокосовата захар, гулията има нисък гликемичен индекс и помага за оптимално ниво на кръвната захар.
Нейният сироп е много богат на инулин, който често се нарича естествен инсулин. Това прави този продукт особено интересен за хора с диабет.
Сиропът от йерусалимски артишок съдържа и важни пектини, които улесняват детоксикацията на тялото.
По статията работи Любомир Атанасов
