На 1 февруари честваме Трифон Зарезан. Според легендата Свети мъченик Трифон, който бил лечител, е роден около 225 г. в Комсада, в малоазийската област Фригия. Фригия била една от прародините на лозята и виното. Още като дете Трифон вършил чудеса с молитвите си. Едва на 17 години добил голяма слава, след като излекувал дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян – бил непримирим враг на християнството. Тоя наредил всички по-уважавани християни да бъдат изправени пред съд. Сред тях бил и Трифон, който отказал да се отрече от вярата си и умира като мъченик, посечен с меч.
Според етнографи честването на Трифон Зарезан е свързано с времената, когато по днешните ни земи живеели траките. Те произвеждали ароматно и силно вино, прочуто по най-далечни земи. Траките смятали, че упойващият ефект на виното помагал на техните жреци да влязат във връзка с боговете и така създали култ към виното. Смята се, че Свети Трифон е наследник на Дионис – тракийския бог на виното и плодородието.
Според друго народно поверие, Свети Трифон се смятал за брат на Богородица. В началото на февруари Трифон зарязвал лозето, когато Богородица минала край него с пеленаче в ръце, а той ѝ се присмял. Тя отишла в дома му и казала на жена му веднага да отиде на лозето, че мъжът ѝ си е отрязал носа. Разтревожената жена хукнала към лозето и видяла Трифон здрав и читав да си зарязва лозята. Когато му разказала какво се случило, Трифон се похвалил, че не може да се пореже, вдигнал ножиците да демонстрира и без да иска си отрязал носа. Оттук идва и името "Зарезан". Затова в много икони Трифон се изобразява с косер в ръка и отрязан нос.
В България Трифоновден се чествал на 14 февруари. След приемането на григорианския календар, празнуването се измества на 1 февруари. Така на 1 февруари се чества Денят на Свети Трифон, а 14 февруари продължава да се отбелязва като Деня на лозаря.
Според традицията на 14 февруари домакинята става рано и меси обредна пита, украсена с лозово листо. Друга задължителна гозба е кокошка, пълнена с ориз и булгур. Жената поставяла ястията заедно с бъклица вино в нова торба и изпращала мъжа си на лозята. Тук стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три корена. От пръчките се прави венец, който поставя на калпака си и в корените налива вино, светена вода и пепел, която се пази от Бъдни вечер. Този ритуал се казва "зарязване". После всички се събират и избират "Цар на лозята". Обикновено това е човекът, чиито лозя през последната година са се радвали на най-голямо плодородие. На главата му се поставя венец от чемшир и лозови филизи, ритуал, който напомня за тракийския бог Дионис. Всички мъже вадят от торбите си гозбите, които жените са им приготвяли и започват шумна веселба.
