Цар Смилец управлява България от 1292 до 1298 г. Това е период, в който татарската хегемония в страната достига своя връх. Според византийските хроники Смилец застава на престола през 1298 г. “по желание на Ногай”, т.е. той е протеже на могъщия татарски повелител, който през 90-те години на 13-ти век се разпорежда със съдбините на българския престол. Това се случва след абдикирането на цар Георги I Тертер. Татарският хан не спазва традицията новият цар да бъде избран от българските боляри.
Защо наричат Смилец “най-знатният сред българите”?
Смилец произхожда от знатен български род с просторни владения от Сливен до Средна гора с главни крепости Крън и Копсис. В началото на своето управление той се жени за дъщерята на византийския севастократор Константин, която е братовчедка на император Андроник II Палеолог. Именно тази позиция на сродяване с византийския императорски двор е оценена от Ногай при избора му на български владетел.
Още: От кога до кога е Средновековието
Средногорското владение
След смъртта на Иван Асен ІІ в страната настъпва криза в резултат на гражданската война, постоянната инвазия на татари и нахлуванията на византийската армия в различните части на страната. България постепенно спира своето политическо, стопанско и културно развитие през следващите десетилетия. Започва процес на вътрешен сепаратизъм и разделяне на територията на българското царство. През втората половина на 13-ти и първата половина на 14-ти век България е разкъсана на няколко части - Търновско царство, Браничевско княжество, Видинско деспотство, княжество в Подбалканската (Средногорска) област с център Копсис (днешно Анево кале, край Сопот) и Крънско деспотство (производно от Средногорското княжество).
В края на 13-ти век като самостоятелно владение се появява т.нар. Средногорско княжество, което обхваща земите в Подбалканската област. Негови владетели са тримата братя Смилец, Радослав и Войсил.
Средногорското княжетво обхваща земите по горното течение на река Марица и територията между Стряма и Тунджа, чак до град Сливен. Център на княжеството е крепостта Копсис (между Сопот и Карлово). Това феодално владение играе важна роля в българо-византийските отношения. Владетелите му поддържат тесни връзка с хан Ногай, владетел на “Златната орда” и изявяват претенции към търновския престол.
Още: Бойни охлюви. Средновековна мистерия, която все още не може да бъде разгадана
Управлението на цар Смилец
Още когато застава на престола, Смилец започва война с Византия, но претърпява поражение и е принуден да иска мир, използвайки роднинските си връзки. Проявява политическа активност и спрямо Сърбия, като през 1297 г. омъжва дъщеря си за престолонаследника Стефан Дечански. Именно от този брак по-късно се ражда прочутият сръбски крал Стефан Душан. Цар Смилец подчинява своята политика изцяло на плановете на хан Ногай. През 1297-1298 г. са отбелязани две големи татарски нахлувания, от които пострадали както българските, така и византийските земи.
Въпреки неговата активност и сравнителна независимост, татарите постоянно му напомнят за своето господство. През 1297 и 1298 г. татарите нахлуват в България няколко пъти, опустошавайки най-богатите тракийски области.
Според византийския историк Георги Пахимер “След Чака Смилец изчезна”. Това “изчезване” се случва през ноември 1298 г. Не са ясни причините за “изчезването” на Смилец. Предполага се, че е в резултат на насилствена смърт, вероятно с участието на татарите по времето, когато Чака (син на Ногай) се намесва в българските проблеми.
Още: Кой е кавхан Исбул - ръководил България при трима ханове
Цар Смилец е сред най-незабележителните владетели на търновския престол. Остава в историята като чужд поставеник, което предопределя както слабото му управление, така и трагичния му край.
Управление на съпругата на Смилец
След Смилец управлението на България се поема от неговата съпруга като регентка на малолетния им син Йоан. В състава на регентството влизат и зет й Елтимир, деспот на Крънската област. Съпругата на Смилец планира брак със сръбския крал Стефан Милутин.
В края на 1298 или началото на 1299 г. в Сърбия пристига българско пратеничество начело с деспот Елтимир. Българската царица предлага чрез своите пратеници на сръбския крал своето сърце и короната на българите. Стефан Милутин предпочита да се ожени за дъщерята на византийския император Андроник II. Неуспехът на това начинание и опасното татарско раздвижване от север принуждава съпругата на цар Смилец и нейния син да бягат от Търново - първо при Елтимир, а после и в Константинопол.
Още: Ранносредновековен пръстен е гравиран с абревиатура на фразата "Който е като Бог"
