От Венеамин до Боян Магаю
Най-малкият син на цар Симеон и арменката Мария Сурсувул е роден с християнското име Венеамин, около 910 г. Расте във време, когато християнството вече е прието в България и става все по-популярно сред населението. Още като млад Венеамин не приема напълно ученията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знания за стари религии. Венеамин е описван като много интелигентен. Смята се, че подобно на баща си Симеон, завършва прочутата Магнаурска школа, където негов учител там е самият патриарх Николай Мистик.
Той дори отхвърля християнското си име Венеамин и приема традиционното българско име Боян (Баян).
Няма сведения какво се случва с Баян, след като брат му Петър става цар. Предполага се, че участва в няколко битки и помага за българските победи. След това тръгва да странства по света, но се връща отново в България. Накрая изчезва, като влиза в тайнствена пещера, в която заспива вечен сън.
Смята се, че Венеамин членува в тайна школа, където се изучават тайнствени египетски мистерии. Затова в историческите извори наричат Симеоновия син “маг”.
Знаете ли кой град е станал столица на България при цар Симеон?
Между истината и легендата
Легенди се разпространяват за “княза-магесник”, който пази стария родов закон, лекува и помага на народа. Превръща се в различни зверове, говори всички езици и с дивите животни, пренася се за миг от единия край на България.
Хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян “Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования”.
В друго средновековно произведение отново четем за Баян:
“Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян! Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита… Но не соколи десет срещу ято лебедово е Боян изпратил, братя, а своите пророчески умели пръсти върху живи струни е полагал и те за княжеската слава са гърмели”
“Слово за похода на Игор”, неизвестен автор от Киевска Рус .
Самият Георги С. Раковски пише за Боян Мага като вожд на българската войска в своята “Народна българска песен”.
От хрониките става ясно, че още в Средновековието образът на Боян Мага е обвит в легенди, а истината и мистиката се преплитат.
Може би най-точна представа ни дава руският учен славист Юрий Венелин. Според него Боян имал склонност към наука и словесност, към поезия и музика. Би могло да се нарече “магьосник”, но само в метафоричен смисъл.
Основател на богомилството?
Извън легендите, съществува теория, че самият Боян Мага е основател на богомилството. Зад тази теория застават проф. Николай Райнов, Боян Боев, Влад Пашов, дори учителят Петър Дънов. През 928 г. основите на богомилството се полагат в подземията на един от родните манастири. Според лечителя Петър Димков истинският създател на богомилството е Боян Мага, след като се върнал в България, повлиян от египетските мистерии. В книгата си “Богомилски легенди” проф. Николай Райнов пише, че “за Петър Дънов Боян Мага и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс”.
Според поета Гео Милев “Най-силната мистификация на българския гений е Боян Мага”.
Къде е истината и легендата в този мистичен средновековен образ е трудно да се каже.
Коя е столицата на България при цар Симеон?
Спорният паметник на Боян Мага
През 2021 г. в Бургас в Зоната за обществен достъп на морското пристанище се появява 4-метров паметник на Боян Мага, който представлява пластика на човешка фигура, опасана с вериги и с две лица: едното човешко, а другото - вълче. Според доц. Веселина Вачкова Боян Мага е изобразен гол до кръста и обвит с вериги, което е задължителният вид на българските дипломати от онова време. В този си вид Боян Мага е извършвал дипломатически посещения във Византион и Ватикана.
Скулптурата предизвиква смесени реакции сред бургазлии, една от причините за недоволството са изобразени масонските символи. Авторът на проекта Георги Антонов сам премахва спорните символи. Представители на националистична партия покриват статуята с найлон, защото според тях противоречи на историята и християнските ценности в България. Подобно становище излиза от Българската православна църква.
В резултат на недоволството, самият скулптор демонтира паметника.
