“Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей…”
Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
Арменски кланета
През 1894-1896 г. в Османската империя започва насилствено задушаване на арменското национално движение. Това е първият път, когато арменците са репресирани, преследвани и убивани. Жертвите от този период се определя, че достигат 300 000, а над 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.
Общо между 1895 и 1921 г. се приема, че са избити около 1,5 милиона мъже, жени и деца, много от тях са изселени.
Още: Стихотворение на деня, 28 януари, от Пейо Яворов
Кога Яворов пише “Арменци”
Когато е на 20 години Яворов е назначен за началник на станцията в Стралджа, където служи около една година. Това е един от най-тежките етапи от живота му заради изморителната работа като телеграфопощенец, липсата на духовна среда и тежкото признание “Чувствам се като в гроб…”. Но именно в тези тежки моменти настъпва душевното оздравяване за поета. Тук Яворов получава вдъхновение за написване на едни от най-силните си стихотворения - “Арменци” и “Градушка”.
В Стралджа младият телеграфист има възможност да бъде пряк свидетел на трагедията на арменските бежанци, оцелели след кланетата в Турция. Ето какво пише в спомените си Т. Хаджидимитрова “На гарата работеха като хамали няколко десетки арменци, бежанци след бунтовете и тежките кланета в Армения. Дрипави, нечисти, с напукани устни, хлътнали бузи и горящи очи, наредени един до друг от хамбара до вагона, те си подаваха от ръце в ръце пълните шиници, като брояха на своя език напевно, тъжно.”
Тъжните истории на арменските бежанци
Още: Стихотворение на деня, 26 януари, от Пейо Яворов
Близо до телеграфопощенската станция в Стралджа е кръчмата на Бойчоолу, в която всяка вечер се събират арменци. Младият Яворов често ходел там през зимата. Между тях е имало и един стар, глух арменец, Аво. Една студена вечер бъдещият поет влиза в кръчмата и вижда в задименото помещение как бежанците са наобиколили масите, навели тъжно глави. Яворов се приближава към тях и сяда на предложения му стол, заслушвайки се в разказа на Аво. Старият арменец с мъка разказва за тежката си съдба.
Това се случило една ранна сутрин в родното му село. Селяните вече са излезли на полето. Нивата на Аво се намирала отвъд хълмчето. Черните волове теглят ралото, а той пее тъжната песен на орача и се надява да приключи работа до обяд, когато жена му ще му донесе храна. Но се случило нещо друго. Изведнъж чул силни викове и писъци. В далечината видял как другите мъже хвърлят ралата и хукват към селото. Изведнъж се появил един овчар, който изплашен и задъхан разказвал, че “шайките” и “хамидие” нахлули в селото, изклали мало и голямо, отвлекли каквото могли, опожарили училището и избягали.
Аво оставил воловете на нивата и хукнал към дома. Посрещнали го разрушени и опожарени къщи, домът му бил сринат из основи. Майка, баща, невяста - всички били изклани.
Яворов мълчаливо слуша историята на Аво, изважда бележника си и пише нещо. Следват тежките изповеди и на други арменци. След полунощ всички посетители на кръчмата се оттеглят към домовете си. Младият поет остава сам, уединява се в един ъгъл, вади лист и молив и написва една дума - “Клетници”. Зачертава думата и пише “Емигрантите”. Отново я зачертава. Именно тук се ражда елегията “Арменци”.
„Когато написах елегията „Арменци“, не просто върхът на перото ми докосна пергамента, а го потопих в морето от скърби и непоколебима вяра, определяща арменския народ. Пишех, тръгвайки на нервно пътешествие, за да открия следи от човечност и справедливост в един свят, често белязан от беди. Така през 1899 г. родих „Арменци“.“
Яворов и арменският народ
Още: Стихотворение на деня, 22 януари, от Пейо Яворов
Арменският народ е изключително признателен към Яворов заради споделената скръб по тежката съдба на арменските “мъченици”.
В знак на уважение към поета, в Ереван едно от основните училища носи името “Пейо Яворов”. В цялото училище се усеща присъствието на българския поет. Директорката Наира Закарян споделя “С преизпълнени с благодарност сърца, през 1966 г., ние, арменците, наричаме 131 ОУ на името на Пейо Яворов. Оттогава училището ни се е превърнало в уникален мост, свързващ нашите два народа.”
Паметник на Пейо Яворов е издигнат в Пловдив до арменското училище „Виктория и Крикор Тютюнджян“, пред входа на Арменска апостолическа църква „Сурп Кеворк“.
Стихотворение на деня, 15 януари, от Пейо Яворов
