Движението на Земята около Слънцето е непрекъснато. Благодарение на това постоянно въртене наблюдаваме как се сменят сезоните на нашата планета. Докато лети около своята звезда, Земята все пак успява да се движи около оста си – така се редуват ден и нощ. Защо не усещаме това движение и как се случва всичко това?
Движението на Земята около Слънцето
Древните учени формулирали идеята за т. нар. „геоцентричност“ на света – повечето от тях смятали, че нашата планета е неподвижен център и всички небесни тела се въртят около нея.
Първият, който изразил идеята, че Земята се върти около Слънцето, бил великият астроном Аристарх от Самос през ІІІ век пр. Хр. Той предложил друга картина на света – т. нар. „хелиоцентрична“ система, която била революционна за времето си. Тази идея била подкрепена от вавилонския астроном Селевк (ІІ век пр. Хр.), Хераклид Понтийски и Сенека. Тези учени обаче останали в малцинство. Така, например, Аристотел и Птолемей активно „доказвали“ обратното и в техните трудове могат да се прочетат много аргумент, защитаващи тезата, че Земята е неподвижна.
Въпросът продължил да се разглежда от средновековните автори. Повратна точка в тази дискусия било публикуването през 1543 г. на фундаменталния труд „За въртенето на небесните сфери“ на полския астроном Николай Коперник – след него човечеството възприело хелиоцентричната система на света. Но скептиците и противниците на тази идея били предостатъчно. Едва когато Галилей извел принципа на относителността на движението, спорът започна да стихва. Той установил, че равномерното движение на Земята не влияе на процесите, които протичат на нея. Ученият обяснил защо ние, обитателите на планетата, не усещаме нищо по време на нейното постоянно движение.
За съвременния човек фактът, че Земята се върти около Слънцето, не е сензация. Изследователите са установили следните подробности за този процес:
- това движение се извършва по особена орбита (траектория на движение), чиято дължина е приблизително 930 милиона км;
- скоростта на движението на Земята по орбитата й е около 30 км/сек, тоест 107 218 км/ч;
- въртенето на нашата планета се извършва в посока на изток;
- по време на това въртене Земята поддържа разстояние от 150 милиона км от Слънцето;
- за едно пълно завъртане на Земята около Слънцето са необходими 365 дни и 6 часа, което е една година. На всеки четири години заради 6-те допълнителни часа се печели още едно денонощие. Затова след всеки 3 години в четвъртата се появява месец февруари не с 28, а с 29 дни.
Но особеностите на движението на Земята не свършват дотук.
Движението на Земята около нейната ос
Ако начертаем въображаема линия между северния и южния полюс на нашата планета, ще получим така наречената земна ос. Земята се върти постоянно около нея.
Земната ос не е перпендикулярна линия, а е разположена под ъгъл 23,5° спрямо орбитата на планетата. Въртенето около оста се извършва, както и в орбита, в източна посока. Ако погледнем нашата планета отгоре към Северния полюс, въртенето ще бъде обратно на часовниковата стрелка. Поради това въртене, денят се сменя с нощ.
Скоростта на въртене на Земята близо до екватора (разделителната линия, еднакво отдалечена от двата полюса, която минава по цялата обиколка на планетата) е 465 м/сек (1674 км/ч). С отдалечаването от екватора скоростта на това движение намалява. Последният факт е малко известен, но представлява интерес. Може ясно да се демонстрира по следния начин: столицата на Еквадор - град Кито, в се намира близо до екватора. Неговите жители непрекъснато се движат заедно с планетата със скорост от 465 м/сек, без да го забелязват. Европейците пък, които живеят на север от екватора, се въртят почти два пъти по-бавно. Скоростта им е приблизително 260 м/сек.
---
