След Цветница започва Страстната седмица, като всеки ден от нея е „велик“ и „свят“. През 2025 година тази седмица се отбелязва от 14 април до 20 април, когато празнуваме Великден. На 19 април е Велика събота.
Още: Разпети петък е: Най-важните традиции, които трябва да спазите днес
Велика събота – Църковни канони
Велика събота започва със света Василиева литургия, към която се прибавя и вечернята за този ден. На това богослужение в някои енории съществува обичай сред храма над вярващите свещениците да хвърлят накъсани цветята, които са останали от Разпети петък върху Христовата плащеница. На тази литургия църквата напомня на вярващите, че Синът Божий е в гроба, в тишина, но тя скоро ще бъде огласена от тържествената вест за победата над смъртта.
Велика събота - Традиции
Така Велика събота, денят на Божия покой, е и денят на голямото очакване, което е отразено и в народната традиция и е свързано с продължаване на приготовленията за празника. Затова в някои райони е известна и като Дългата събота.
Още: Великденските яйца: Легенди, ритуали и техники за багрене
Другаде, възпоменавайки лежащия в гроба Спасител, този ден се нарича Смъртна събота, Мъртва събота или Погребена събота - на нея се спазва една от народните Задушници. Рано сутринта, преди литургията, се ходи на гробища – жените слагат на гробовете цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък, раздават за душите на починалите коливо, яйца и хляб. За предстоящите празнични дни това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е най-големият празник за християните, време на радост и през цялата Светла седмица, която го следва, помени и панихиди не се отслужват.
На Велика събота след литургията, или още късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове – най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата. Една великденска погача задължително се приготвя и за кумовете.
Още: Велики четвъртък е: Най-важните традиции, които трябва да спазите днес
Приготвя се и хляб, който наричат харман с купни – т.е. гумно с купи сено, с който се осигурява плодородието на нивата. Половината от всяко яйце се намира в хляба, а тази част, която е отгоре, е покрита с две пресичащи се пръчки тесто. В периферията на хляба има незатворен кръг от тесто – „оставя се вратник на хармана, за да се влиза”. Хлябът стои на трапезата до Третия ден на Великден, когато се разчупва.
Приготвят се и по-голям брой малки хлебчета, върху които се поставя по едно червено яйце. В различните райони ги наричат различно – кукулници, яйченици, пикулки, но предназначението им е едно и също. Те се раздават сутринта на Великден на децата, които ще посетят дома, както и на хората, които пасат домашните животни на празника и в следващите празнични дни – т.е. на овчаря, на говедаря, на свинаря и т.н.
Още: По пътя към Възкресението: Символика и традиции на Велики понеделник
От тези хлебчета в нощта на Възкресение дават и на всички бедни семейства в селото или махалата. В днешно време на Велика събота е прието у дома да се месят т.нар. сладки хлябове – т.е. козунаци. Следобед на Велика събота се приготвят и останалите гозби за великденската трапеза, които са от месо и са блажни. Тогава колят кокошка, пуйка или агне.
Възкресение Христово
На този свят ден, се чества възнесението на Иисус Христос. Тогава той се явява на Мария Магдалена и апостолите като доказателство за правотата на думите си и безсмъртието на душата след земния живот. С тази блага вест приключват постите и цикълът от пролетни празници. Само на този ден всички православни християни се поздравяват с думите „Христос Воскресе!“ и отговарят „Воистина Воскресе!“.
Още: Започна Страстната седмица: Как да спазим поста и да посрещнем Великден със смирение
