На 12 юли Православието чества деня на първовърховните апостоли Петър и Павел.
Интересното обаче е следното: апостол Павел не е сред 12-те ученика, призовани от Иисус Христос. И никога не е придружавал Спасителя по земния му път. Но тогава как и защо придобил такова значение в християнството?
Произход и младост на апостола
Павел бил от еврейски произход. Той е роден в град Тарс (в дн. Турция) и при раждането му било дадено името Савел. Тъй като баща му принадлежал към фарисеите, той възпитал сина си в същите традиции. Семейството на бъдещия апостол имало висок статус и дори римско гражданство - малцина евреи по онова се ползвали с такава привилегия.
Савел се подготвял да стане равин, изучавал и основите на гръко-римската култура: риторика, философия, литература. По-късно отишъл да учи в Йерусалим. Вероятно е бил там по време на трагичната Пасха, когато разпнали Иисус Христос.
Първи споменавания
През първите години след смъртта и възкресението на Исус Савел бил все още много млад и податлив на външни влияния. Неговият фарисейски произход също имал значение - за фарисеите Христовото учение е открита ерес. Затова Савел активно участвал в преследването на ранните християни, присъствал на убийството с камъни на първомъченик Стефан, който е първият човек в историята, пострадал за християнската вяра.
Сляп и зрящ
Ключов библейски епизод се случва, когато той пътува за сирийския град Дамаск. По пътя Савел внезапно чул глас от небето, който го питал: „Защо ме гониш?“
Това събитие е описано в „Деяния на светите апостоли“. Когато той, заедно с други пътници, бил на път и вече наближавали Дамаск, внезапно го огряла силна небесна светлина. Савел паднал на земята и чул глас от небето: “Савле, защо Ме гониш?“
Уплашеният Савел попитал: „Кой си Ти?“ Отговорът бил: „Иисус, Когото ти гониш“.
Сетне Христос му казал да стане от земята и да влезе в Дамаск, а там щяло да му се помогне.
Спътниците на Савел стояли като вцепенени, защото за тях това било истинско чудо: чували глас от небето, ала не виждали никого. Самият той ослепял, затова го завели в града, където три дни продължавал да не вижда, не ядял храна и не пиел вода. Обаче в Дамаск един християнин на име Анания се приближил до него и му върнал зрението. След това Савел бил покръстен и станал известен като апостол Павел. А изразът „пътят към Дамаск“ останал във вековете като крилата фраза и до ден-днешен означава „повратна точка“, „важна промяна“.
Ревнител на вярата
След покръстването си Павел става един от водещите последователи на Христовото учение. Вече като апостол проповядвал в Арабия, Антиохия и родния си град Тарс, основавайки нови църкви.
Той направил и три апостолски пътувания:
- Селевкия – Кипър – Памфилия – Икония;
- Фригия – Галатия – Солун – Атина – Коринт – Ефес;
- Ефес – Македония – Коринт – Тир.
По време на тези пътувания съставя две послания до солунците, две до коринтяните и едно до римляните, които са сред основните му творби.
Смърт и реликви
Около 66 г. Павел се завръща в Рим заедно с апостол Петър, поради което имената им често се споменават заедно. В Рим и двамата апостоли загиват мъченически. Петър е разпнат с главата надолу, а Павел е обезглавен.
Точното място на погребението на апостол Павел остава загадка две хилядолетия. Въпреки това, под олтара на базиликата „Свети Павел“ в Рим се съхранява много древен саркофаг. Смята се, че апостолът е погребан в него.
---
