"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Прости"
Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
"Край морето"
Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море - пустинно и безкрайно.
А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна -
стрела не би го опредила.
"Прости"
Тежи ми погледът прощален,
изпълнен с укор и тъга —
и вехна, крея аз печален с
еднички спомени сега…
Не бяхме си ръка подали,
не бяхме разменили реч —
сърцата бяха се разбрали,
сърцата знаеха се веч.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
1
Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Мене, моме, не люби…" Мене, моме, не люби, скъпа младост не губи; горък странник отдалече — пусто зло ме тук довлече.
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън" Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени.
"Среща" Мене ми е странно - ето те пред мен, мене ми е жадно - гледам те пленен, мене ми е страшно - дишаш ти за мен, - мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
"Недей ме пита" Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен, къде се дяна мъжка сила, та крея аз от ден на ден.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
С какво свързвате името на Пейо Яворов? Най-вероятно с едни от най-красивите стихове в българската поезия. Ето малка част от тях: “Две хубави очи.
"Ще бъдеш в бяло" Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина.
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Прости" Тежи ми погледът прощален, изпълнен с укор и тъга — и вехна, крея аз печален с еднички спомени сега… Не бяхме си ръка подали, не бяхме разменили реч — сърцата бяха се разбрали, сърцата знаеха се веч.
"Край морето" Стоях загледан: едностайно вълната гонеше вълна в море - пустинно и безкрайно. А сякаш птица, лекокрила, ей кораб с опнати платна - стрела не би го опредила.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
1 Отличителната черта на дилетанта е лекотата, с която се въодушевява. Може да бъде разпознат по вълнението, която проявява към неща, които не разбира.
Една от най-изпълнени с драматизъм страници в нашата история е борбата за национално освобождение на Македония и Беломорска Тракия.
Елин Пелин Истинското име на “Певеца на българското село” е Димитър Иванов Стоянов. Той е сред най-превежданите български автори.
