"Мене, моме, не люби…"
Мене, моме, не люби,
скъпа младост не губи;
горък странник отдалече —
пусто зло ме тук довлече.
А оставих у дома
мила майка сам-сама:
тя въздиша днес и чака
да прегърне син юнака.
Че за нея съм един
аз и радост и надежда;
без едничкият и син
в старост кой ще я наглежда?
