Новини за Поезия
-
"Слоено е веч моето сърце" Сломено е веч мойто сърце, Заглъхнаха излъгани мечти, А вяра грей на твоето лице, В надежда светла цял сияеш ти. -
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е. -
"Портрет" Старинния портрет от таз стена ме гледа с свойте ясносини очи, разлели синя светлина. -
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. -
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! -
"Една солена дупка" Една солена дупка като кратер погълва много блясък на звезди. -
"Обич за обич" Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. -
"Малинен дъх разпръскват твойте устни" Малинен дъх разпръскват твойте устни, о, сладък дъх на майските цветя! -
-
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. -
"Молитва" Нощ над родния ми дом надвесена, спят сега неволята и враговете. -
"Видение" Вън ходи край къщи и пее отново април, цветоносеца блед. -
"Прости" Тежи ми погледът прощален, изпълнен с укор и тъга — и вехна, крея аз печален с еднички спомени сега… Не бяхме си ръка подали, не бяхме разменили реч — сърцата бяха се разбрали, сърцата знаеха се веч. -
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. -
"Прощално" На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. -
"Сливане" Нощта дойде и корабите-замъци целунаха със светлини морето. -
-
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. -
"Доброта" Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. -
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-