"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Гоненица"
Все си забравям часовника,
за да избягам от времето.
Но то ме настига и ме завихря
с опашатия листопад.
Влизам в морето с часовник на китката,
за да удавя времето.
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
"Изпитание"
То вчера бе блян. Беше мистика.
Всички чакахме
да настане часът.
Ах, веднъж да започне
войната на Изтока,
да настъпи най-после Страшният съд.
"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
"Да се завърнеш в бащината къща"
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
"Гоненица"
Все си забравям часовника,
за да избягам от времето.
Но то ме настига и ме завихря
с опашатия листопад.
Влизам в морето с часовник на китката,
за да удавя времето.
"Към брата си"
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
"Септември"
Пак Септември златокос
мил при нас дойде ни гост.
По села и градове
сипнаха се плодове.
Ето — гръмоглас певец —
екна школският звънец
и след лятната игра
пак децата в куп събра.
"Лятото изтече"
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни.
"Да се завърнеш в бащината къща" Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж, ще се наложи дълго да не спираш. Жена, ако веднъж прегърне мъж, без ласките ѝ този мъж умира.
"На прозореца" Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен.
"Към брата си" Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.
Любов е да помогнеш, любов е да дадеш на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж, на веселия – милост, на тъжния – мираж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властващия – мярка, на роба – доброта.
"Изпитание" То вчера бе блян. Беше мистика. Всички чакахме да настане часът. Ах, веднъж да започне войната на Изтока, да настъпи най-после Страшният съд.
"Лятото изтече" Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е — колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят.
"Звездице - сестрице" Блести на небето едничка далечна и светла звездичка. Тя има ли име — не зная. Но легна ли, в тъмната стая тя винаги кротко наднича — навярно децата обича.
"На чувствата ни" На чувствата ни тъничката нишка, опъната до скъсване, трепти. Секунда още и навярно с нищо не ще я залепим ни аз, ни ти.
"Първият учебен ден" Отново за учебната година разкри училището днес врати. Звъни звънец из цялата родина — в села и градове, навред кънти.
"Есенни часове" Понякога обичам с часове да гледам уморен зад стъклата как нервно неуморен вятър вей и клони, и антени клати.
"Последното листо" Единствено на клона то остана – най-горе, на върха – там, сам само. От пролетта последното писмо, от идващата зима – първа рана.
"Българска майка" Майка мила малък син — хубав, палав и един — взема нежно на ръце до любящо си сърце. Залюля го на гърди И му песен зареди: — Над теб майка, сине, бди, здрав и весел ми бъди!
"Луната" Ти беше детската загадка… Ти… лампионът на небето… И кой те палеше, се питах… Със любопитство… И със страх.
"Гоненица" Все си забравям часовника, за да избягам от времето. Но то ме настига и ме завихря с опашатия листопад. Влизам в морето с часовник на китката, за да удавя времето.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
Не ме прегръщай. Почнеш ли веднъж, ще се наложи дълго да не спираш. Жена, ако веднъж прегърне мъж, без ласките ѝ този мъж умира.
"Една солена дупка" Една солена дупка като кратер погълва много блясък на звезди. И вятърни истории моят вятър остави и и луд като преди, към моя дом подгонва нещо свое, препъва се във пейките безброй и скрива се от зениците мои.
"Септември" Пак Септември златокос мил при нас дойде ни гост. По села и градове сипнаха се плодове. Ето — гръмоглас певец — екна школският звънец и след лятната игра пак децата в куп събра.
