"Луната"
Ти беше детската загадка… Ти… лампионът на небето…
И кой те палеше, се питах… Със любопитство… И със страх.
Една загадъчна пътека… От тук до края на морето…
И мамеше ме нелегално… И плувах цял във златен прах.
Изглеждаше така достъпна… Но винаги недостижима…
И постепенно се превърна в един необходим декор
на Любовта, която вече открила беше, че я има…
Опасна сводница… Отгоре… Над нас… И бдителният взор…
Изменчива… Непостоянна… Ту цяла… Ту наполовина…
Ту скрита гузно… И надничаш зад сиво облачно перде.
И все така… И всяка вечер… Над нас… Година след година…
И кой годините ще върне… И за кога… И за къде…
И вече някак развенчана… Разголена… Обезчестена…
Настъпана веднъж завинаги от първия човешки крак…
И цялата във грозни кратери… Прашинка в черната вселена…
До скука вече разгадана… Ала единствена все пак…
Обичам те… Такава… Нежна… Тъгуваща… Меланхолична…
С лице, изпъстрено от бръчки и лунни старчески петна…
Луна, усмивчице последна… Здравей, прекраснице двулична…
Ще дойда някой ден да видя при теб обратната страна.
Недялко Йорданов
