“Грешна беше тая жена, но беше хубава”.
Когато споменем името Албена, веднага си спомняме за този цитат, който описва може би най-емблематичния женски образ в българската литература. Едноименният разказ е в основата на най-често поставяната българска пиеса. Името Албена се превръща в символ на женска красота и страст. Всички знаем, че разказът “Албена” е написан от Йордан Йовков - истински познавач на човешката душа.
“Албена”
Разказът “Албена” е написан през 1927 г. и излиза във втората част на сборника “Вечери в Антимовския хан”. В центъра на разказа е красивата Албена, по която всички мъже в селото се захласват, а жените й завиждат за прекомерната хубост и гиздавост.
Първият роман на Йордан Йовков – между любовната история и острите социални исторически конфликти
"Едно време жена като срещнеше мъж, не смееше да го погледне. А сега – набелисала се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите и се хили като гевендия. Такваз жена има в наше село."
Албена е омъжена за грубия и недодялан Куцар, но има тайна любовна връзка с Нягул. Накрая се стига до убийство от ревност и цялото село се стича да се нахвърли на “прелюбодейците” и да хули Албена.
Но когато тя се появява, водена от стражарите, всички онемяват от красотата й. “Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.”
Истинската Албена се казвала Яна
Разказът “Албена” е по действителен случай, за който Йовков научава в село Мусубей, днес Долен Извор, Добричко, докато работи като учител в местното училище.
През 1904 г. в Мусубей става убийство, за което всички говорят. Красивата Яна има любов с работещия в парната мелница румънец Иван Опря, прототип на Нягул. Мъжът на Яна Петко бил ратай на селския кмет. Яна и любовникът й замислят убийство на съпруга. Силният Иван се нахвърля на съперника си и с помощта на Яна го убиват. Единият от двамата синове на Яна се изпуска пред стражарите и издава кои са истинските убийци на баща му.
Иван Опря получава доживотна присъда, а Яна лежи в Шуменския и в Софийския затвор до 1940 г. Носи се мълва, че при ареста тя била “трудна” (бременна) и в затвора ражда дете от любовника си. След Освобождението мие чинии в ресторанти в София. Умира през 1947 г.
Децата й Марко и Петко остават при баба си в родния Мусубей.
Йовков измисля името Албена
Впечатлен от историята на Яна, Йовков пише разказ, в който променя част от детайлите, но основният сюжет остава същият. Променя и името на главната героиня и измисля името Албена. Самият писател разказва как избира това красиво име.
“Що се отнася до името Албена, попаднах съвсем случайно: миналата година прочетох във вестник, че влак се е блъснал в каруца край село Надежда, Софийско.
В каруцата е имало двама души - духовник и жена на име Абленка. Името ми хареса. По-късно разбрах, че всъщност има име Аблена. Но вече не ми харесваше в тази форма; не само беше по-трудно за произнасяне, но имаше и нещо повече в това.
Създавайки герой, човек трябва да намери име, което най-добре извежда същността на описания човек, име, което напълно олицетворява неговите духовни и физически характеристики.
Албена нямаше да е Албена, ако я нарекох Аблена. По начина, по който е представен в пиесата, тя трябваше да запази името с което е създадена и което й отива”.
