Днес приемаме много ястия за традиционно български, макар част от тях са характерни и за други балкански страни. Многобройни племена и народи са населявали днешната българска територия и са оставяли част от своята култура, включително и кулинарна. Тук ще се опитаме да споделим с вас за някои стари традиционни български ястия, запазени до днес.
Пастърма
Пастърмата представлява трайно месо, консервирано чрез осоляване и сушене. Приготвя се от телешко, овче, свинско, конско и козе месо.
Исторически сведения доказват, че още прабългарите започват да произвеждат сушено месо, което днес наричаме пастърма. Предците ни основно се хранят с месо, по-рядко използват растителна храна. Поставят нарязани ивици месо върху гърбовете на своите коне. Парчетата месо се осоляват от потта на животните и така стават годни за ядене.
Топ 10 на най-вкусните български ястия - всеки трябва да ги пробва
Таратор
Не са малко чужденците, гостували в България, които се изненадват от странната студена супа, така популярна у нас. В кулинарен чуждестранен сайт пише, че тараторът е “българска студена супа, приготвена от българско кисело мляко, краставици, чесън, копър, слънчогледово олио, орехи и малко вода или лед”. Макар да произхожда от Персия, в днешния си вид тараторът е изцяло побългарен. Не се знае точно кога “пристига” в България, но се предполага, че е бил известен през 16-17-ти век.
Лютеница
В много страни съществува доматено пюре с чушки, патладжани и др. подправки, но вкусът на българската лютеница е уникален. Лютеницата е “само” на около 150 години, макар има предположения, че се приготвя и преди това, когато чушките и доматите навлизат трайно в нашата страна. Българите варят домати и чушки, добавят различни подправки и така се получава първоизточника на лютеницата. В началото на 20-ти век лютеницата придобива сегашния си вид, а производството й се индустриализира. За първи път държавата въвежда Български държавен стандарт за лютеница. Това се случва през 70-те години на 20-ти век и се отнася само за един вариант - прословутата лютеница “Хоро”.
След 1989 г., когато България преминава към пазарна икономика, БДС за лютеницата се отменя и тя се произвежда от различни производители.
Топ 10 на най-вкусните български ястия за чужденци
Кебапче
Това любимо на всички популярно ястия представлява подправена кайма (телешка, свинска, смесена), оформена на малки наденички. Месото се пече на скара, много рядко се пече във фурна или се пържи. Името произлиза от думата “кебап” - популярно ястие от месо на скара, затова се предполага, че “кебапче” означава “малък кебап”.
Кебапчето пристига по нашите земи с османците през 14-ти или 15-ти век, макар изцяло да променя и “побългарява” първоначалния си вид. В началото на 20-ти век кебапчето е толкова популярно, че на всеки ъгъл в София има щандове за кебапчета, известни като “кебапчийници”. Обикновено се сервира с пържени картофи, лютеница и задължителната бира.
Баница
Когато говорим за традиционни български храни, сигурно първото, за което се сещаме, е баница. Няма точни сведения кога се появява за първи път. Предполага се, че това се случва през Средните векове, когато славяните идват на Балканския полуостров. Има теория, че името идва от праславянската форма “гъбаница”, която произхожда от глаголите “нагибам се” (навеждам, нагъвам) и “сгибам се” (сгъвам се, свивам се).
В книгата “Разумник” от 12-ти век четем за една богомилска легенда за сътворението на света, в която се споменава за баницата. Според легендата Господ създава небето като връшник (глинен съд за печене на хляб), а земята била плоска и гладка като пита. Когато Бог захлупва земята с връшника, тя се оказва по-голяма и не се побира. Той я натиска от всички страни и така се появяват планините, а земята се намачква и заприличва на баница.
Традиционната българска баница се приготвя от точени кори, яйца, мляко и сирене. Съществуват и други варианти с плънка от спанак, лук, месо.
