Когато става дума за църковния ритуал палене на свещи, трябва да помним главното: свещта е символ на молитва, знак на нашата почит към Бога, скромно дарение, с което ние се молим за нещо от Всевишния. Именно тази молитва е главното в отношенията ни с Бога - докато свещта е незначителен фон, който съпровожда молитвата и й придава външна красота. Ето защо навсякъде: в църковен храм, на гробище, в поминална зала, у дома, на възпоменателна вечеря - където и да възнасяме към Бога молитва за починалите, е уместно да се запали свещ. Просто трябва да запомним главното: не свещта, а молитвата е основното!
Животът, както знаем, внася корекции в нашите планове. Например в поминалната зала може да е забранено паленето на свещи поради риск от пожар. Може да се случи свещницата (жената, която прислужва в храма) да гаси свещите, за да облекчи работата си, понеже й се налага да стърже восъчните капки от пода. Взискателният свещеник, който изисква спазването на богослужебния устав, не благославя поставянето на свещи за упокой, ако не е проведена заупокойна служба. Има дори храмове, където премахват погребалните свещници по време на Великденските дни.
Да се молим за упокой е наше право и свят дълг, който можем да изпълняваме по всяко време. Паленето на свещи е красив обичай – но е добре винаги да помним, че нашата духовна необходимост да запалим свещ може да е в противоречие с обичайния ред в някой храм или с интересите на други хора. Понякога истината е на наша страна, а друг път е възможно да се окажем в положение, че влизаме „с наш устав в чужд манастир” - и ще сгрешим.
Тази молитва за здраве и късмет върши ЧУДЕСА!
Така или иначе не бива да се опитваме да палим свещ на всяка цена, като влизаме в конфликт – даже самите ние да имаме право. Това не е полезно нито за нас, нито за починалите. Никой не е в състояние да забрани молитвата. Бог я чува винаги и навсякъде, даже ако храмът е затворен и свещите са изгасени – или пък обратно: на някой голям празник, когато няма свободно място на свещника, където да сложим свещ. Основното нещо е да кажем молитва - а когато има възможност, може да запалим и свещ.
И друго нещо: в свещта няма никаква „магия“. Тя не действа самостоятелно. Нито пък предвещава нещо. Не предсказва абсолютно нищо - и ако свещта ви е изгаснала, паднала, фитилът се е скъсал, огънала се е, не е необходимо да търсите някакви откровения или поличби в това. Дори да сложим свещ в неподходящо време, на погрешно място или за упокой на жив човек (по погрешка или от гняв) – на него нищо лошо няма да му се случи. Бог е над нашия яд и суеверия. Той е по-могъщ от нашите грешки.
Паленето на свещи за упокой не се практикува само през Светлата седмица по време на Великденските празници и то единствено по вътрешни правила в някои храмове – без да е забранено като всеобщо църковно правило.
