Децата от поколението, живяло преди и след 1989 г., са получавали подаръци и от Дядо Мраз, и от Дядо Коледа. Повечето от тях вероятно смятат, че политическите промени са причина за смяната на единия с другия, но… грешат.
Дядо Мраз има езически корени във фолклора на славянските народи. В руския това е зимният дух Морозко, който помага на добрите и наказва злите хора. Преди Октомврийската революция в Русия децата са чакали и двамата старци. Първо Дядо Мраз, посрещайки Новата година, макар и да не е бил посрещан добре от свещениците, но хората го почитали. Дядо Коледа идвал на 7 януари, когато се отбелязва Рождество според Юлианския календар, който и до днес се спазва от Руската православна църква. След революцията образът на Дядо Мраз се натоварва идеологически, за да не се почита старецът с християнски корени от Свети Николай, и пренасочват вниманието към езическия образ. Но вместо в сини го обличат в червени като пролетарското знаме одежди.
Коледарите, които съществуват не само в България, а и при други славянски народи, са духове на предците, които гонят злите сили и се осведомяват как са живите. Сред тях винаги има един водач, наричан "дядо", който обикновено е най-страшният сред тях и на когото стопаните дават даровете.
В българската традиция Дядо Мраз има не само славянски корени, защото образът му се среща и в митологията на прабългарите, в която и се свързва с настъпването на Нова година. През 1910 г. Елин Пелин за първи път писмено споменава името му в разказа си "Дядо Мраз и внуците му". Писателят има и стихотворение, посветено на Дядо Мраз. С чувал на гърба обаче той се появява при Гео Милев - в детското стихотворение "Ето иде Дядо Мраз".
Първообразът на Дядо Коледа безспорно е Свети Николай. Той е почитан и като закрилник на децата и им е носил подаръци на Никулден. С навлизането на протестантството, което отхвърля култа към светците, носенето на подаръци за децата на празника става проблем и този ден се измества на Рождество. Младенецът Исус обаче няма как да го прави и при немските протестанти светецът се превръща в старец, с когото плашат децата, за да са послушни. Холандците обаче заместват светеца със Синтерклаас и емигранти от Ниската земя го отнасят в Новия свят.
Отношението към прототипа на Дядо Коледа се променя в началото на XIX век, когато се премахват връзките му с религията в Америка и го свързват със семейния празник Рождество Христово. Той е натоварен със задачата да носи подаръци за добрите, а пръчка за лошите деца. В края на столетието той вече е облечен в червени одежди и идва от Северния полюс с шейна с еленски впряг.
Американският политически карикатурист Томас Наст пък е авторът, който първи го изобразява като пухкавия усмихнат старец, познат на съвременните поколения.
Едва след налагането си в Америка Дядо Коледа се връща в Европа, откъдето тръгва първообразът му, и раздаващият подаръци старец се налага като Бабо Натал в Италия, Пер Ноел във Франция, Вайнахтсман в Германия, Фадър Крисмас във Великобритания.
Общо между двамата старци е и комерсиализацията на образите им. През 1931-ва по поръчка на "Кока Кола" илюстраторът Хедън Съндблом създава познатия днес усмихнат образ на Дядо Коледа с червено палто и шапка и огромен корем, за рекламна кампания.
Тържествата край новогодишната елха, появили се в градските среди на Русия през последните 15-ина години на ХХ век, са забранени при идването на Сталин на власт в Съветския съюз. През 30-те той отново ги разрешава, а художници и кинодейци налагат образа на Дядо Мраз.
Във времето на глобализацията и двата образа са еднакво отдалечени от корените си - езически и християнски, и са превърнати в персонажи, на които децата пишат за желаните подаръци. Резиденцията на Дядо Коледа е в Корвантунтури, но отдалечеността на мястото налага той да има втора - в Рованиеми, който е административен център на провинцията Лапландия.
В офиса си той посреща деца и възрастни, там е и пощенската му служба, където получава детските писма, надписани в много случаи само с "До Дядо Коледа". Пощенските служители по света обаче отдавна знаят, че трябва да ги препратят до Рованиеми. Там могат да бъдат видени и летящата шейна на добрия старец, както и машината с лост, която забавя времето, за да може за няколко дни да бъдат раздадени подаръците.
Дядо Мраз първоначално живее в Архангелск, но преди края на миналия век мести резиденцията си във Велики устюг, Вологодска област. Тя също е превърната туристическа атракция, до която пътуват специализирани автобусни и влакови линии. Там малчуганите могат да се срещнат с белобрадия старец, да видят шейната му, пощенската му станция.
Двамата старци могат да бъдат различени по облеклото и спътниците си. Дядо Коледа е в червено палто, шапка с помпон и с ботуши. Дядо Мраз е в син дълъг кожух и е обут с валенки*. Първият е пълничък и с не много дълга брада, вторият е слаб и с брада поне до кръста. Подаръците лапландският старец разнася с шейна, теглена от елени, а руският - с шейна, теглена от три коня. За подготовката на даровете на Дядо Коледа му помагат елфи, а на Дядо Мраз - неговата внучка Снегурочка.
И на двамата децата пишат писма от второто десетилетие на ХХ век, а от четвъртото - стават оръжия на пропагандата в ръцете на западните и източноевропейските политици.
А те просто са наследници на добрия Свети Николай, който бил добър и щедър и първи започнал да раздава подаръци на децата.
*Ботуши от плъстена вълна.
